„ЧТО Ж, ДНЕЙ МОИХ ИЗМЕРЯН СЧЕТ...”
Анатолий Анатольевич Парпара (1940-2020 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КАКВО, ЧЕ АЗ СЪМ ПРЕБРОЕН
Какво, че аз съм преброен
и някой съдник строг прикрито
в безделния ми земен ден
за размисъл отчита дните.
Ала на съвестта гласът,
напомняйки ми също строго,
кънти: уви, не правиш много
за хората по своя път.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анатолий Парпара
ЧТО Ж, ДНЕЙ МОИХ ИЗМЕРЯН СЧЕТ...
Что ж, дней моих измерян счет.
И кто-то строгий, не без грусти,
Мой час безделия учтет,
Мой час раздумий не упустит.
Но голос совести моей
Напоминает также строго:
Не забывай, что ждет дорога.
Ты мало сделал для людей.
---------------
Руският поет, драматург, преводач и публицист Анатоли Парпара (Анатолий Анатольевич Парпара) е роден на 15 юли 1940 г. в Москва. Пише поезия от ученическите си години. Завършва факултета по журналистика при Московския държавен университет (1968 г.). Работил е във в. „Все для Родины” и в отдел поезия на сп. „Москва”. Професор е в Московския държавен университет за изкуство и култура, председател е на фондация „М. Ю. Лермонтов”, създател (1996 г.) и редактор на изд. „Историческая газета”. Член е на Съюза на писателите на СССР (1975 г.), член е на ръководството на Съюза на писателите на Русия, зам.-председател е на Руското историческо общество, действителен член на Академията за руска словесност. Автор е на над 40 стихосбирки със собствена и преводна поезия, сред които „Ладомирка” (1972 г.), „Первый перезвон” (1973 г.), „Постижение пространства” (1979 г.), „Возраст сердца” (1980 г.), „Раздумье о родине” (1984 г.), „Поступок” (1985 г.), „Глубокое небо” (1986 г.), „Противоборство” (1991 г.), „Потрясение” (1991 г.), „Здесь дом моих детей” (1992 г.), „Парпародии” (1997 г.), „Лирические стихотворения” (2002 г.), „Драматическая дилогия” (2002 г.) и др. Носител е на държавни отличия и международни литературни награди. Умира на 7 ноември 2020 г. в Москва.