Аз пак съм легнал на дивана,
и слушам вънка как вали...
Не искам в този студ да стана.
и самотата ме боли!
Напразно гледам към екрана
и слушам вялата му реч...
С ръце не мога да обхвана,
предлагания остър меч...
И не развявам знамената,
не викам бойния си вик,
и не притискам стремената,
и аз да съм герой велик!
Безмълвен съм във тъмнината,
и си посрещам есента!
С депресията на Земята,
аз в стон превръщам песента!
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Депрессия
Опять залёг я на диване
Дожди, ленца, радикулит
И отрицать, душа, не стану
От одиночества болит.
Включил напрасно телевизор
Ему покой мой не сберечь
В руках нет сил а не капризы
Не по плечу мне острый меч.
Я опустил свои знамёна
И как боец давно затих
И превратился в гегемона
И больше жалок, чем велик.
Лежу молчу темно и глухо
Встречаю осень и грущу
В борьбе с жестокой депрессухой
Я стон свой в песню превращу.