Един неделен ден от глупавото време,
стои пред мен и аз не знам защо!
А сивотата му е, дявол да го вземе,
подобие нещастно на нощта...
Подтиска ме и през сълзи`те ми напира...
След малко сякаш ще избухна в стон!
И мойта радост, преди да се роди умира...
И злото сякаш съм качил на трон...
В дошлата есен съм останал без надежда...
С очи разплакани стои света!
И сякаш съм притиснат в кукувича прежда,
и нямам вяра, да се съхраня!
Всемирната тъга е влезнала в душата!
Защо тъй ме ограби есента?!
Аз чувствам лепкавите пръсти на съдбата
и репликите сетни на света!..
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Депрессирующий день
Один из дней безумный и пропащий
Ко мне явился я его не звал
Пришёл как бес с рогами, настоящий
Чтоб мне устроить чёрный карнавал…
И жмёт меня, слезою напирает
И стон его гуляет по избе
И радость не родившись, умирает
И зло во всю, свирепствует себе.
Меня оставит осень без надежды
Со мною мир заплаканный стоит
И нет кукушек тех, что были прежде
И кто в них веру нынче возродит.
Тоска вселенной в душу заползает
Ворует осень чёлки и года
Когда судьба с перстами подступает
Все реплики бессмысленны тогда.