Григорий Петников Не говори, мой друг Не говори, п

Красимир Георгиев
„НЕ ГОВОРИ, МОЙ ДРУГ...”
Григорий Николаевич Петников (1894-1971 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НЕ ГОВОРИ, ПРИЯТЕЛЮ

Не говори, приятел,
че в беда
са скъсани листата,
чезнат редовете...
Какво!
Те в нощи нови пак ще светят,
ще гаснат с утринна звезда
и истината пълноцветна
ще блесне
с тъмната черта.


Ударения
НЕ ГОВОРИ, ПРИЯТЕЛЮ

Не говори́, прия́тел, че в беда́
са скъ́сани листа́та, че́знат редове́те...
Какво́! Те в но́шти но́ви па́к ште све́тят,
ште га́снат с у́тринна звезда́
и и́стината пълноцве́тна
ште бле́сне с тъ́мната черта́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Григорий Петников
НЕ ГОВОРИ, МОЙ ДРУГ...

Не говори, мой друг,
Ты ж знаешь сам:
Тут вырваны листы,
Там не хватает строчек...
Ну что ж!
Они вернутся светлой ночью,
А утром гаснут – как звезда –
Потом, заполнив тёмный прочерк,
Всю правду
Скажут им в глаза.




---------------
Руският поет, преводач и издател Григори Петников (Григорий Николаевич Петников) е роден на 25 януари/6 февруари 1894 г. в Санкт Петербург. Учи в историко-филологическия факултет на Московския университет (1913 г.) и в юридическия факултет на Харковския университет (1914-1918 г.), завършва литературния отдел към Академията за теоретични знания в Харков (1919-1922 г.). Като поет дебютира през 1914 г. с превода на книгата на Новалис „Фрагменти”, а първите си стихове публикува през 1915 г. в сборника „Леторей”. Печата стихове в списания като „Звезда”, „Новый мир”, „Огонек” и др. Съосновател е на издателството за футуристична литература „Лирень” (1914-1922 г.), работи като редактор в различни издания, литературен сътрудник е на изд. „Academia” (1925-1931 г.). Превежда от немски, украински, белоруски и гръцки, голяма част от преводите му влизат в книгата „Запад и Восток” (1935 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР (1955 г.). Автор е на стихосбирките „Быт побегов” (1918 г.), „Поросль солнца” (1918 г.), „Книга Марии-Зажги-Снега” (1920 г.), „Ночные молнии” (1928 г.), „Книга избранных стихотворений” (1930 г.), „Молодость мира” (1934 г.), „Заветная книга” (1961 г.), „Открытые страницы” (1963 г.), „Утренний свет” (1967 г.), „Лирика” (1969 г.), „Пусть трудятся стихи” (1972 г.) и др. Умира на 10 май 1971 г. в гр. Стари Крим.