„БЕСЛЕТСКИЙ МОСТ”
Александр Иванович Коваль-Волков (1926-1999 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
БЕСЛЕТСКИЯТ МОСТ
Не арка каменна с метален подгъв,
огъната под южен звездокос –
клисурата е сякаш някой погнал,
издигайки от здрави плочи мост.
Но виж: прославя не скали отвесни,
споил реката с вечността така,
а вечен труд, понесен като песен
с незнайната строителна ръка.
Ударения
БЕСЛЕТСКИЯТ МОСТ
Не а́рка ка́менна с мета́лен по́дгъв,
огъ́ната под ю́жен звездоко́с –
клису́рата е ся́каш ня́кой по́гнал,
изди́гайки от здра́ви пло́чи мо́ст.
Но ви́ж: просла́вя не́ скали́ отве́сни,
спои́л река́та с вечността́ така́,
а ве́чен тру́д, поне́сен като пе́сен
с незна́йната строи́телна ръка́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Коваль-Волков
БЕСЛЕТСКИЙ МОСТ
Не арка металлическим пролетом
Прогнулась к мириадам южных звезд –
Края ущелья будто сдвинул кто-то,
Из крепких плит воздвигнув этот мост.
Но вижу я: не камень с гор отвесных
Здесь, над рекой, соединил века,
А вечный труд к нам донесла, как песню,
Неведомого зодчего рука.
---------------
Руският поет и писател Александър Ковал-Волков (Александр Иванович Коваль-Волков) е роден на 16 септември 1926 г. в гр. Ростов на Дон. Завършва журналистическия факултет на Военно-политическата академия (1957 г.). Първите му поетични публикации са от 1943 г. Участник е във Великата отечествена война, полковник. Работи като редактор на поезия в сп. „Новый мир” и в различни вестници и списания. Член е на Съюза на писателите на СССР (1965 г.). Автор е на много книги, сред които над 40 стихосбирки като „Высота” (1959 г.), „Обманчивая тишина” (1968 г.), „Иду на голоса” (1970 г.), „Чаша неба” (1970 г.), „Про тебя” (1976 г.), „Добрый свет” (1977 г.), „Знаю, помню, храню” (1984 г.), „Зов звезды” (1989 г.) и др. Умира на 16 април 1999 г. в Москва.