„ПЕРЕД ГРОЗОЙ”
Ольга Николаевна Чюмина (1864-1909 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПРЕД БУРЯ
Тъмнее... Черни облаци на върволица,
над долина и хълм забулва плащ мъгла,
разнасят крясъци изплашените птици,
кръжащи ниско над земя...
Притихна всичко – странна тишина бездънна,
но скоро мълния ще блесне с плътен дъжд,
ще се издигне вихър над реката сънна,
ще гръмне гръм – и страшен, и могъщ...
И моето сърце в мъгла такава тъне,
вещаят тъмни облаци беда над нас,
със страх живея, първия гръмовен тътен
очаквам аз...
Ударения
ПРЕД БУРЯ
Тъмне́е... Че́рни о́блаци на върволи́ца,
над долина́ и хъ́лм забу́лва пла́шт мъгла́,
разна́сят кря́съци изпла́шените пти́ци,
кръжа́шти ни́ско над земя́...
Прити́хна вси́чко – стра́нна тишина́ бездъ́нна,
но ско́ро мъ́лния ште бле́сне с плъ́тен дъ́жд,
ште се изди́гне ви́хър над река́та съ́нна,
ште гръ́мне гръ́м – и стра́шен, и могъ́шт...
И мо́ето сърце́ в мъгла́ така́ва тъ́не,
вешта́ят тъ́мни о́блаци беда́ над на́с,
със стра́х живе́я, пъ́рвия гръмо́вен тъ́тен
оча́квам а́з...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Ольга Чюмина
ПЕРЕД ГРОЗОЙ
Темнеет… Черных туч несутся вереницы,
Долина и холмы окуталися мглой,
И с криком носятся испуганные птицы,
Кружатся низко над землей…
Всё стихло – странною, зловещей тишиною,
Но скоро молния блеснет из темных туч,
И вихрь поднимется над сонною рекою,
И грянет гром – ужасен и могуч…
И сердце у меня такой же мглой объято,
Такие ж облака сулят и мне беду,
И в страхе первого громового раската
Я также жду…
1890 г.
ПЕРЕД ГРОЗОЮ (переклад на українську мову: Николай Сысойлов)
Темніє... Чoрних хмар несуться кобилиці,
Долина й пагорби імлою затяглись,
І з криком носяться скажено чорні птиці,
Кружляють, падаючи вниз…
Все стихло – тишею зловісною, хрумкою,
Та скоро блискавка розріже тьму небес,
І вихор здійметься над сонною рікою,
І вдарить грім – могутній, мов сам Зевс...
На серці – темрява... мовчання гробового,
Подібна зграя хмар – несе й мені біду,
Зі страхом… гуркоту небесно-громового
Я також жду…
---------------
Руската поетеса, писателка, публицист, драматург и преводач Олга Чюмина (Ольга Николаевна-Михайлова Чюмина) е родена на 26 декември1858/7 януари 1859 г. в гр. Новгород. Първите й поетични публикации са във в. „Свет” от 1882 г., след което започва да публикува в списания и алманаси като „Вестник Европы”, „Русская мысль”, „Русское богатство”, „Северный вестник”, „Мир Божий”, „Дело”, „Новости” и др. Пише поезия и политическа сатира, има много стихове, над 40 поеми, близо 20 драматични пиеси и няколко повести и разкази. Превежда творби на Данте, Милтън, Тенисън, Байрон, Бонвил, Бурже, Юго, Петьофи и др. Авторка е на стихосбирките „Стихотворения 1884-1888” (1889 г.), „Стихотворения 1892-1897” (1899 г.), „Новые стихотворения” (1905 г.) и „Осенние вихри” (1908 г.) и на книги със сатира и преводи като „Потерянный и Возвращенный Рай. Поэмы Д. Мильтона. / В новом стихотворном переводе О. Н. Чюминой” (1899 г.), „Данте Алигьери. Божественная комедия” (1900 г.), „В ожидании. Фельетоны в стихах” (1905 г.) и др. Умира на 24 март/5 април 1909 г. в Санкт Петербург.