Надежда Павлович Недобрая ночь Враждебна нощта е

Красимир Георгиев
„НЕДОБРАЯ НОЧЬ...”
Надежда Александровна Павлович (1895-1980 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ВРАЖДЕБНА НОЩТА Е

Враждебна нощта е с безмерна тъга,
космато небето над мътна река;

и скита, и стене студът, и свисти,
до кръста Исакий сред преспи стои.

Ти буца си черна, край църквата свит,
лежиш, от живота и Бога убит.

Ненужна на никого бдиш чистота,
нечута от никой таиш песента,

о, своята песен, дори да блести,
без таз чистота ще забравиш и ти.


Ударения
ВРАЖДЕБНА НОШТТА Е

Вражде́бна ноштта́ е с безме́рна тъга́,
косма́то небе́то над мъ́тна река́;

и ски́та, и сте́не студъ́т, и свисти́,
до кръ́ста Иса́кий сред пре́спи стои́.

Ти бу́ца си че́рна, край цъ́рквата сви́т,
лежи́ш, от живо́та и Бо́га уби́т.

Нену́жна на ни́кого бди́ш чистота́,
нечу́та от ни́кой таи́ш песента́,

о, сво́ята пе́сен, дори́ да блести́,
без та́з чистота́ ште забра́виш и ти́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Надежда Павлович
НЕДОБРАЯ НОЧЬ...

Недобрая ночь с недоброй тоской;
Косматое небо встает над рекой,

И бродит, и стонет, и свищет мороз;
По пояс Исакий в сугробы врос.

И черным комком у церковных плит
Лежишь ты, жизнью и Богом убит.

Твоя чистота никому не нужна,
И песня твоя никому не слышна,

Да, верно, и не было той чистоты,
А песни своей не запомнишь и ты.




---------------
Руската поетеса, писателка, литературен критик и преводач Надежда Павлович (Надежда Александровна Павлович) е родена на 17/29 септември 1895 г. в селище близо до н. Лаудон, Лифляндска губерния, сега на територията на Латвия. Учи в историко-филологическия факултет на Висшите женски курсове в Москва. Първите й поетични публикации са от 1911 г. във в. „Псковская жизнь” и в списания и алманаси като „Сполохи”, „Альманах муз”, „Записки мечтателей” и „Первом сборнике молодых поэтов”. Член е на литературния кръг към сп. „Млечный путь” (1915-1916 г.), през годините на Гражданската война е секретар на комисариата по просвета и член на президиума на Съюза на поетите, основател е на петербургския отдел на Съюза на поетите (1920 г.). Превежда творчеството на румънски поети. Авторка е на стихосбирките „Берег” (1922 г.), „Золотые ворота” (1923 г.), „Шелка победы” (1943 г.), „Бранные кони” (1944 г.), „Думы и воспоминания” (1962 г.), „Сквозь долгие года” (1977 г.), „На пороге” (1981 г.), на сборниците с мемоарни очерци „За гранью прошлых дней” (1920 г.) и „Воспоминаний об Александре Блоке” (1964 г.) и на книгите за деца „Капризник Тики” (1925 г.), „Паровоз-гуляка” (1925 г.), „Веселая пчелка” (1930 г.), „Коза в огороде” (1930 г.) и др. Умира на 3 март 1980 г. в Москва.
---------------

* (экспромт: Тома Шаповалова)

Запомню не я, так запомнит другой,
Какой же электро прошил то дугой.
Тоскливо и грустно, а надо ли это,
Ведь люди желают в красивом макета.

О дивная Надя! не понята, вижу,
Тебя, моя милая, я не обижу.
Не стылое, грустное чувство, ну что ж,
Со стылой погодой настрой был похож.

Бывает у всех, но не надо бы это,
Пускай будет дивное Лето воспето.
Душа до последней минуты ликует
А Дух и играет и нежно балует.