Проблемите житейски ме отрупват,
разпъват ме на сто страни...
Тревогите по рамо ме потупват,
а нуждите в ушите ми звънят!
Понякога и нощем не заспивам,
в тревожните безсънни часове,
когато изход от туй не откривам,
в борбата ми със злите богове!
Аз моя път безмилостно насочвах,
по стръмните пътеки на честа...
Стремях се върховете да изкачвам,
вместо да се стремя към Пропастта...
С главата си в стените аз се блъсках,
със своя търсещ Дон Кихотов дух,
а трябвало лицето си да лъскам,
за всички стонове да бъда глух!
И да пълзя без срам към върховете!
Да се домогвам с лакти до Света...
Но аз така не мога!... Извинете!
По Дяволски Завета, не чета!
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Извините
Меня гнетут житейские проблемы
Как их решить – меня не разорвать
Растут тревоги, вянут хризантемы
Как тяжело мне это понимать.
Не спится мне – бессонница ночами
Тревожат душу злые времена
И истина лежит перед очами
Со злом, моя, священная война.
Я трудно, но осиливал дорогу
И мне по чести вышло победить
Стремился вверх, к хорошему итогу
А надо было в пропасть угодить.
И бился головою я о стену
И жил во мне идальго Дон Кихот
А надо не по этому канону
Скорей всего – совсем наоборот.
Но вы меня ничем не соблазните
Карьерный рост – шикарный кабинет
Я не сумею вы уж извините,
Принять такой не божеский завет.