„ПЯТНЫШКО, КАК ОТ РАЗДАВЛЕННОЙ КЛЮКВЫ...”
Анатолий Борисович Мариенгоф (1897-1962 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПЕТНО УЗРЯ КАТО КЪРВЯЩА КЛЮКВА
Петно узря като кървяща клюква,
покой. Не тръшкайте врата. Човекът...
Обикновени четри букви:
умря.
* Клюква – северна червена боровинка.
Ударения
ПЕТНО УЗРЯ КАТО КЪРВЯЩА КЛЮКВА
Петно́ узря́ като кървя́шта клю́ква,
поко́й. Не тръ́шкайте врата́. Чове́кът...
Обикнове́ни че́три бу́кви:
умря́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анатолий Мариенгоф
ПЯТНЫШКО, КАК ОТ РАЗДАВЛЕННОЙ КЛЮКВЫ...
Пятнышко, как от раздавленной клюквы,
Тише. Не хлопайте дверью. Человек...
Простенькие четыре буквы:
– умер.
1918 г.
ПЛЯМОЧКА, ЯК ВІД РОЗЧАВЛЕНОЇ БРУКВИ... (перевод с русского языка на украинский язык: Николай Сысойлов)
Пля́мочка, як від розча́вленої бру́кви,
Ти́хше. Не хлю́пай двери́ма. Чоловíк...
Про́сто такí чоти́ри бу́кви:
– вмер.
---------------
Руският поет, писател, драматург и мемоарист Анатоли Мариенхоф (Анатолий Борисович Мариенгоф) е роден на 24 юни/6 юли 1897 г. в Нижни Новгород. Първата му пиеса в стихове „Жмурки Пьеретты” е публикувана през 1916 г. След Октомврийската революция се запознава със Сергей Есенин и двамата стават първи приятели. Заедно с Есенин подготвят няколко сборника „Имажинисты” и 4 броя на сп. „Гостиница для путешествующих в прекрасном”. През 1918 г. започва работа като литературен секретар в държавното издателство на Всерусийския централен изпълнителен комитет и е един от стожерите на литературната група на имажинистите, през 1924-1925 г. завежда сценарния отдел на киностудио „Пролеткино”, а след 1941 г. работи в Ленинградското радио. Автор е на десетина сценария и на много книги с поезия, проза, пиеси, публицистика и мемоаристика, сред които „Витрина сердца” (1918 г.), „Кондитерская солнц” (1919 г.), „Магдалина” (1920 г.), „Буян-Остров. Имажинизм” (1920 г.), „Руки галстуком” (1920 г.), „Стихами чванствую” (1920 г.), „Тучелёт” (1921 г.), „Развратничаю с вдохновением” (1921 г.), „Разочарование” (1922 г.), „Заговор дураков” (1922 г.), „Двуногие” (1925 г.), „Новый Мариенгоф” (1922 г.), „О Сергее Есенине. Воспоминания” (1926 г.), „Роман без вранья” (1927 г.), „Такса-клякса” (1927 г.), „Циники” (1928 г.), „Мяч проказник” (1928 г.), „Бритый человек” (1930 г.), „Бобка-физкультурник” (1930 г.), „Екатерина” (1936 г.), „Поэмы войны” (1942 г.), „Пять баллад” (1942 г.), „Странный характер” (1954 г.), „Мой век, моя молодость, мои друзья и подруги” (1956 г.), „Маленькие комедии” (1957 г.), „Рождение поэта. Шут Балакирев” (1959 г.), „Роман с друзьями” (1965 г.) и др. Умира на 24 юни 1962 г. в Ленинград.