При залеза морето утихнало сияе.
Препускат тук-таме изгубени слънца.
Като въздишка лека вятърът повее.
Подгонват се вълните му, като деца...
И в този полумрак брега усамотява.
Изправя се на пръсти, черния байряк.
По плажа само боси стъпала остават,
поглъща ги полека, синкавия мрак.
И до последно все премигват светлините
и край мен се стели пухкавия мрак...
Отстъпва хоризонта тръгнал съм звездите,
по лунната пътека е подгонен пак...
А на брега аз сам съм седнал романтично
и търся истини в космичните следи...
И аз живота си осмислям най-лирично.
На Седмото небе, душата ми лети!
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Вечер у моря
Затихло море на закате и сияет
В нём солнце угодило в западню
И ветерок игривый с волнами играет
И гонит их с азартом словно ребятню.
Спустились сумерки на берег одинокий
Как знамя чёрное взметнулось в высоту
Следы мои на пляже скроет век жестокий
Недолго им осталось - канут в пустоту.
И до последнего лучи перекликались
Всё нежным бархатом окутывала ночь
На горизонте ярко звёзды загорались
И я с луною побеседовать не прочь.
На берегу сижу один я романтично
Общаюсь с космосом и верю в чудеса
Прекрасна жизнь, настроен я лирично
И понеслась моя душа на небеса.