Мен тая мрачна зима ме подтиска,
тежи ми тежката мъгла!
И винаги тогава ми се иска,
да дойдат летните тегла...
Не само, че навънка е студено,
и не за туй, че вкъщи се стои,
животът ни се влачи уморено,
от тъмното душата се бои!
Боим се, че слънцето го няма,
че в облаци е синьото небе,
и мръсотията в душите е голяма,
и няма радост, кой да раздаде!
Навънка властват само злите сили!
На никого не пущат светлина...
И лошите, доброто са пребили,
и над света са сложили ръка!
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Эта мрачная зима
Опять зима пришла и угнетает
Меня накрыл густой туман
Я не один страдаю и желаю
Чтоб летний день спустился мальчуган.
Не потому что нас окутал холод
В домах, осев, уверенно стоит
Я так устал, ведь я уже не молод
Вести свои победы и бои.
Боимся мы, ушло святое солнце
И затянули тучи небосвод
И застят души грязи и червонцы
И счастья нам никто не подаёт.
И власть над нами держат злые силы
И жизнь у нас без проблесков горька
Безумцы всё святое погасили
И правит их жестокая рука.