Христо Славов - Завръщане, перевод

Доктор Эф
Във топлата вечер
тъмата ме гали...
Тя пак е за мене
 приятелят стар.
Небесния купол
сърпа си запали,
звездите изгряха
на тъмен хастар...

Мастилена вечер
се спусна над село
и цялото село
 потъна в покой...
То топла прегръдка
с нощта е приело,
щом Господ е свирил
за днеска "отбой"!

Самичък се връщам
след дълга раздяла,
и крача към селото
в милата нощ!
От радост душата ми
 е отмаляла,
и цялата тръпне
 от този разкош!

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Возвращение

Спустится вечер
Ночь приласкает
Я старый приятель
Давний её
Синее небо
Луна поджигает
Хор разгораясь
Звёздный поёт.

Пусть над землёю
Ветер заплачет
Наше село
Не беспокой
Забыты проблемы
И незадачи
Богом  дарован
Нам сон и покой.

Я возвращаюсь
После разлуки
Радость не глушит
Тёмная ночь
Роскошь не видит
Лишь близорукий
Чем ему в этом
Можно помочь.