Христо Славов - За природата и човека, перевод

Доктор Эф
Природата без вино  ни опива.
Създала е такива красоти...
Доволна дланите, край нас потрива...
И как го прави, да се чудиш ти!

Погледниш ли я, тя е съвършена,
а идвала от хаоса голям?!
И може би тя затова е ценна,
че и песъчинките са равни, там!

Създала е картини ненагледни,
преплела е небета и земи!
О, всяко чудо тук не е последно...
И всеки миг до днеска тя твори!

От Космоса ни дават знак звездите
и сочат пътя в нашите дела...
Накъсала е времето на дните,
макар, че то лети, като стрела.

Осмислила е пищните сезони...
Създала е и своя Млечен път.
Накарала нощта деня да гони.
Създала е и хората от плът...

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

О природе и человеке

И без вина чудесная природа
В ней бесконечно много,  красоты
Иной раз под лучами небосвода
Аж до ушей свой рот разинешь ты.

А как она, узришь ли, совершенна
Хотя и хаосом великим рождена
И тем она наверное бесценна
Что как песчинка каждому равна.

Создала ненаглядные картины
Переплела с землёю небеса
Фантазии, мечты и бригантины
Ещё не опустили паруса.

Нам говорят о чём-то зодиаки
Влезают в наши судьбы и дела
А дни летят – истошно свищут раки
Жизнь понеслась куда-то как стрела

Помыслила и создала сезоны
И млечный путь, чтоб видеть и алкать
Напустит ночь и день она прогонит
В конце-концов и я улягусь спать.