„КОНЕЦ ДЕМОНА”
Анна Андреевна Горенко/ Ахматова (1889-1966 г.)
Переводы: Красимир Георгиев, Павлина Станчева, Николай Сысойлов
Анна Ахматова
КРАЯТ НА ДЕМОНА (перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев)
Сякаш Врубел е вдъхновено
с лунен лъч тоз профил скицирал.
И споделя вятър блажено
туй, което Лермонтов скрил е.
* Михаил Врубел (1856-1910 г.) – руски художник-символист.
* Героят на поемата „Демон” на руския поет Михаил Лермонтов (1814-1841 г.) е паднал ангел, който е прогонен от рая.
Ударения
КРАЯТ НА ДЕМОНА
Ся́каш Вру́бел е вдъхнове́но
с лу́нен лъ́ч тоз про́фил скици́рал.
И споде́ля вя́тър блаже́но
ту́й, кое́то Ле́рмонтов скри́л е.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анна Ахматова
КОНЕЦ ДЕМОНА
Словно Врубель наш вдохновенный,
Лунный луч тот профиль чертил.
И поведал ветер блаженный
То, что Лермонтов утаил.
1961 г.
Анна Ахматова
КРАЯТ НА ДЕМОНА (перевод с русского языка на болгарский язык: Павлина Станчева)
Като Врубел, така вдъхновен,
лунен лъч този профил черта
и разказваше вятър блажен
туй, що Лермонтов скри от света.
Анна Ахматова
КІНЕЦЬ ДЕМОНА (перевод с русского языка на украинский язык: Николай Сысойлов)
Майже Врубель наш в мить натхнення,
Місяць променем профіль писав.
І повідав вітер блаженний
Те, що Лермонтов приховав.
---------------
Руската поетеса и преводачка Ана Ахматова (Анна Андреевна Горенко/ Ахматова) е родена на 11/23 юни 1889 г. в курортен район край Одеса. Първото си стихотворение пише на 11-годишна възраст, първите й поетични публикации в печата са от 1907 г. Учи право в юридическия факултет в Киев и в историко-литературния факултет в Петербург. Представителка е на литературния стил акмеизъм. От 1923 до 1940 г. над публикуването на стиховете й тегне забрана, голяма част от творчеството й е забранена от цензурата до края на 80-те години. През това време тя продължава да пише поезия, пише есета за Пушкин, мемоари за Блок, Манделщам и Модилиани (известни са 16 платна на художника, за които поетесата е позирала). Превежда творчеството на френски, индийски, корейски, арменски и др. автори. Авторка е на стихосбирките „Вечер” (1912 г.), „Четки” (1914 г.), „Белая стая” (1917 г.), „Подорожник” (1921 г.), „Anno Domini” (1922 г.), „Тростник” (1940 г.), „Из шести книг“ (1940 г.), „Избрано” (1943 г.), „Стихотворения” (1961 г.) и др. През 1955 г. е възстановена в Съюза на писателите на СССР. През 1964 г. получава международната литературна награда „Етна-Таормина”, а през 1965 г. става почетен доктор на Оксфордския университет. Умира на 5 март 1966 г. в Москва. Едно от най-значимите й произведения – автобиографичният поетичен цикъл „Реквием”, е публикувано чак през 1989 г.