„Я УХОДИЛ С ДУШОЮ ОСКОРБЛЕННОЙ...”
Юрий Никандрович Верховский (1878-1956 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
С ДУША ИЗСТРАДАЛА И ОСКЪРБЕНА
С душа изстрадала и оскърбена
напуснах своя земен стар олтар,
димеше жертвата му нажежена
с рубинената си зловеща жар.
И над мечтата моя обгорена
зора издигаше се с нова страст –
владетелка, от порив окрилена
над тленните обиди с царска власт.
Но аз с тъга безспирна се предавах,
напук на призивите бях раним:
вълна отравяща ме обладава
на жертвата последна в мръсен дим.
От задушаващ жупел съм обгърнат,
с последния си дар вовек отхвърлен.
Ударения
С ДУША ИЗСТРАДАЛА И ОСКЪРБЕНА
С душа́ изстра́дала и оскърбе́на
напу́снах сво́я зе́мен ста́р олта́р,
диме́ше же́ртвата му нажеже́на
с руби́нената си злове́шта жа́р.
И над мечта́та мо́я обгоре́на
зора́ изди́гаше се с но́ва стра́ст –
владе́телка, от по́рив окриле́на
над тле́нните оби́ди с ца́рска вла́ст.
Но а́з с тъга́ безспи́рна се преда́вах,
напу́к на при́зивите бя́х рани́м:
вълна́ отра́вяшта ме облада́ва
на же́ртвата после́дна в мръ́сен ди́м.
От задуша́вашт жу́пел съм обгъ́рнат,
с после́дния си да́р вове́к отхвъ́рлен.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Юрий Верховский
Я УХОДИЛ С ДУШОЮ ОСКОРБЛЕННОЙ...
Я уходил с душою оскорбленной
От моего земного алтаря;
Еще дымил он жертвой раскаленной,
Зловещими рубинами горя.
И над моей мечтою опаленной
Уже вставала новая заря –
Владычицей, порывом окрыленной,
Над бренными обидами царя.
Но я тоске грызущей предавался:
Вокруг – назло призывам молодым
Удушливой волною расплывался
Последней жертвы едкий, горький дым.
Я задыхался медленным угаром,
Отвергнутый с моим последним даром.
---------------
Руският поет, литературовед и преводач Юри Верховски (Юрий Никандрович Верховский) е роден на 23 май/4 юни 1878 г. в с. Гришнево, Смоленска губерния. Първите му поетични публикации са от 1899 г. в сп. „Вестник Европы”, а първият му поетичен цикъл от 20 стихотворения и 2 поеми е публикуван в литературния сборник „Зеленый шум” (1905 г.). Завършва историко-филологическия факултет при Петербургския университет (1902 г.), след което защитава дисертация по латинска поезия и от 1903 до 1917 г. преподава в различни висши учебни заведения. От 1918 до 1921 г. е професор в катедрата по нова руска литература при Пермския университет, а през 30-те години води курсове в Московския отдел за професионално образование. Член-кореспондент е на Държавната академия за художествени науки (1925 г.). Превежда творчеството на поети от епохата на Възраждането. Автор е на стихосбирките „Разные стихотворения” (1908 г.), „Идилии и элегии” (1910 г.), „Стихотворения. Сельские эпиграммы. Идилии. Элегии” (1917 г.), „Солнце в заточении” (1922 г.), „Будет так” (1943 г.) и др., на книги с преводи и литературоведчески изследвания като „Поэты пушкинской поры” (1919 г.), „Барон Дельвиг. Материалы биографические и литературные” (1922 г.), „Поэты-декабристы” (1926 г.), „Боккаччо Дж. Фьезоланские нимфы” (1934 г.), „Бальзак Оноре де. Евгения Гранде” (1935 г.), „Поэты Возрождения в переводах Ю. Верховского” (1948 г.) и др. Умира на 23 септември 1956 г. в Москва.