„ЧТО ТАКОЕ ЛЮБОВЬ?”
Илья Львович Сельвинский (1899-1968 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КАКВО Е ЛЮБОВ?
В ранното детство,
когато слагах куклата си да спи
и я завивах с одеялцето,
на мен също ми ставаше топло...
Не разбирах тогава,
че това е любовта.
Ударения
КАКВО Е ЛЮБОВ?
В ра́нното де́тство,
кога́то сла́гах ку́клата си да спи́
и я зави́вах с одея́лцето,
на ме́н съ́што ми ста́ваше то́пло...
Не разби́рах тога́ва,
че това́ е любовта́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Илья Сельвинский
ЧТО ТАКОЕ ЛЮБОВЬ?
В раннем детстве,
Когда я укладывал куклу спать
И накрывал ее одеяльцем,
Мне самому становилось тепло...
Не понимал я тогда,
Что это и есть любовь.
---------------
Руският поет, писател и драматург Иля Селвински (Илья Львович Сельвинский) е роден на 11/24 октомври 1899 г. в гр. Симферопол. Завършил е Московския държавен университет през 1923 г. През двадесетте години публикува своите творби под псевдонима Эллий-Карл Сельвинский. Представител е на литературното течение конструктивизъм. Автор е на стихосбирките „Рекорды” (1926 г.), „Декларация прав поэта” (1930 г.), „Электрозаводская газета” (1931 г.), „Тихоокеанские стихи”, „Зарубежное”, „Военные стихи” (1941 г.), „Крым, Кавказ, Кубань” (1947 г.), на поемите и романите в стихове „Юность” (1920 г.), „Улялаевщина” (1927 г.), „Записки поэта” (1927 г.), „Пушторг” (1929 г.), „Челюскиниана” (1938 г.), „Арктика” (1960 г.), „Три богатыря” и др., на пиесите „Командарм 2” (1928 г.), „Пао-Пао” (1932 г.), „Умка – Белый Медведь” (1933 г.), „Рыцарь Иоанн” (1937 г.), „Бабек” (1941 г.), „Генерал Брусилов” (1943 г.), „Ливонская война” (1944 г.), „Читая Фауста” (1947 г.), „От Полтавы до Гангута” (1949 г.), „Большой Кирилл” (1957 г.), „Человек выше своей судьбы” (1962 г.), „Царевна-Лебедь” (1968 г.) и др. Сред книгите му с проза най-популярни са „Кодекс конструктивиста” (1928 г.), автобиографичната повест „Черты моей жизни” (1959 г.), разработката по теория на стиха „Студия стиха” (1962 г.), автобиографичният роман „О, юность моя!” (1966 г.). Умира на 22 март 1968 г. в Москва.