В живота ний тръгваме с вяра в Доброто,
защото децата са с чисти сърца...
Очакваме само попътния вятър
и пътя ни да е огрян от слънца.
Но тежка неправда върви по земята
и още в началото идват злини...
И често ни среща по пътя Лъжата
и с нас е навсякъде, до старини.
И нашата мъка е вече в очите,
изпразват се дните ни от радостта!
И жажда за мъст ни изпълва душите,
не виждаме себе си ний, във света!
И всеки си тръгва към свойта Голгота.
Не всичките пътища водят до Рим...
И с зъби и нокти се борим с живота,
щастливи сме само, когото заспим!
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
C верой в добро
В мир нарождаясь мы в доброе верим
Чистые детские наши сердца
Ветру попутному в парках и скверах
Солнце согреет наш путь до конца.
Но нынче неправда гуляет землёю
Не избежать первородного зла.
Все мы встречались наверное с лжою
Всех она издавна подстерегла.
В глазах наших светлых обида и мука
Не можем на радость трудов завести
Это большая-большая наука
И просто её с легонца не найти
Каждый имеет свой путь на Голгофу
Любая дорога нас в Рим приведёт
Поверьте мне люди – не теософу –
Народ будет счастлив, только уснёт.