Навън пече... навън е страшна жега!
Самичък съм в крайморския хотел.
Изкъпах се и рекох да полегна,
но скоро пак над лист се бях навел...
Запалих си поредната цигара
и вперих поглед в белия таван.
И в задуха, в трептящата омара,
почувствах се от времето обран.
Почувствах, че е няма младостта ми.
Че в лутането си съм остарял!
Че в моите комедии и драми,
за миг със себе си не съм се спрял!
Изправих се, сърцето ме преряза...
За безвъзвратното ме заболя!
Прескачайки интриги и зарази,
бях служил аз на свойта суета!
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Разговор с самим собой
У нас печёт, жара, изнемогаю…
Курорт и я в гостинице, один
Купался в море, высох, засыпаю
Но как уснуть дожившим до седин.
Зажгу очередную сигарету
И взгляд упрётся в белый потолок
Года, мои напомнили ракету
Их кто-то взял и в небо уволок.
И не помогут песни и бальзамы
Сил молодецких больше не вернуть
И всё мои комедии и драмы
Лишь только прошлым можно помянуть.
Болят мои победы и блицкриги
И сердце закололо неспроста
О, жизнь моя проблемы и интриги
О, жизнь моя сплошная суета.