„НЕ БОЛЕЕ, ЧЕМ СОН”
Игорь Васильевич Лотарёв/ Северянин (1887-1941 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НЕ ПОВЕЧЕ ОТ СЪН
Присъни ми се дивен сън: сред път, в мъгла,
до мен девойка стихове на Блок четеше.
Летеше кончето. Скриптяха колела.
И капеха сълзи. С къдрици руси беше...
И нищо повече в съня си не видях...
Ала, разтърсен от вълнение дълбоко,
цял ден размислях в трепет, разтревожен бях
за странната припомняща си Блок девойка...
Ударения
НЕ ПОВЕЧЕ ОТ СЪН
Присъ́ни ми се ди́вен съ́н: сред пъ́т, в мъгла́,
до ме́н дево́йка сти́хове на Бло́к чете́ше.
Лете́ше ко́нчето. Скриптя́ха колела́.
И ка́пеха сълзи́. С къдри́ци ру́си бе́ше...
И ни́што по́вече в съня́ си не видя́х...
Ала, разтъ́рсен от вълне́ние дълбо́ко,
цял де́н разми́слях в тре́пет, разтрево́жен бя́х
за стра́нната припо́мняшта си Бло́к дево́йка...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Игорь Северянин
НЕ БОЛЕЕ, ЧЕМ СОН
Мне удивительный вчера приснился сон:
Я ехал с девушкой, стихи читавшей Блока.
Лошадка тихо шла. Шуршало колесо.
И слезы капали. И вился русый локон...
И больше ничего мой сон не содержал...
Но потрясенный им, взволнованный глубоко,
Весь день я думаю, встревожено дрожа,
О странной девушке, не позабывшей Блока...
1927 г.
НЕ БІЛЬШЕ, НІЖ СОН (перевод с русского языка на украинский язык: Николай Сысойлов)
Менí учо́ра дивови́жний сни́вся сон:
Я ба́чив дíвчину, яка́ чита́ла Бло́ка.
Коня́чка ти́хо йшла́. Тремтíло колесо́.
І сльо́зи ка́пали. Руся́вий ви́вся ло́кон.
І більш нічо́го, сон одне́ пусте́…
Та приголо́мшений, схвильо́аний глибо́ко,
Весь день я ду́маю стриво́жено про те,
Що ди́вна дíвчина ще пам’ята́є Блока…
---------------
Руският поет, писател, драматург и преводач Игор Северянин (Игорь Васильевич Лотарёв) е роден на 4/16 май 1887 г. в Петербург. Първите му поетични публикации са от 1904 г. Превежда поезия от френски, естонски, полски и югославски поети. Привърженик е на литературното направление егофутуризъм. Автор е на стихосбирките „Громокипящий кубок” (1913 г.), „Ананасы в шампанском” (1915 г.), „Соловей” (1923 г.), на автобиографичния роман в стихове „Колокола собора чувств” (1925 г.), на сборника „Медальоны” (1934 г.), проникнат от любов към родината, на произведенията „Зарницы мысли” (1908 г.), „А сад весной благоухает” (1909 г.), „Интуитивные краски” (1910 г.), „Весенний день” (1911 г.), „Качалка грёзэрки” (1912 г.), „С крестом сирени” (1913 г.), „Златолира” (1914 г.), „Victoria regia” (1915 г.), „Поэзоантракт” (1915 г.), „Собрание поэз” (1918 г.), „За струнной изгородью лиры” (1918 г.), „Поэзо-концерт” (1918 г.), „Creme de Violettes” (1919 г.), „Puhajogi” (1919 г.), „Вервэна” (1920 г.), „Менестрель” (1921 г.), „Миррэлия” (1922 г.), „Падучая стремнина” (роман в стихове, 1922 г.), „Плимутрок” (комедия, 1922 г.), „Фея Eiole” (1922 г.), „Трагедия титана” (1923 г.), „Роса оранжевого часа” (1925 г.), „Рояль Леандра” (роман в стихове, 1925 г.), „Классические розы” (1931 г.), „Адриатика” (1932 г.) и др. След 1918 г. живее в Естония. Умира на 20 декември 1941 г. в Талин.