„ГОРОД”
Александр Васильевич Абрамов/ Ширяевец (1887-1924 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ГРАДЪТ
Набъбва вътре гнойният абсцес.
И дишаш тежко в болната забрава.
Охранените мутри размножават
витрини пак безсрамни, нагли днес.
Еднакво нощем, сутрин, денем, вечер!
– Дружи, дружи с „културната” немощ!
Ах, резнал бих, бих резнал с остър нож
изгнилия ти скапан черен дроб обречен!
Преситен смях, а вътре, вътре крах,
отдавнашна като ръжда проказа.
Тече, прилепва острата зараза,
по бляскави витрини блудна прах.
Ударения
ГРАДЪТ
Набъ́бва въ́тре гно́йният абсце́с.
И ди́шаш те́жко в бо́лната забра́ва.
Охра́нените му́три размножа́ват
витри́ни па́к безсра́мни, на́гли дне́с.
Една́кво но́штем, су́трин, де́нем, ве́чер!
– Дружи́, дружи́ с „култу́рната” немо́шт!
Ах, ре́знал бих, бих ре́знал с о́стър но́ж
изгни́лия ти ска́пан че́рен дро́б обре́чен!
Преси́тен смя́х, а въ́тре, въ́тре кра́х,
отда́внашна като ръжда́ прока́за.
Тече́, приле́пва о́страта зара́за,
по бля́скави витри́ни блу́дна пра́х.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Ширяевец
ГОРОД
Разбухли, душат гнойники внутри.
И тяжко дышишь ты в больном угаре.
Заботливо откормленные хари,
Бесстыдный, обнаглелый взгляд витрин.
Одно и то ж, в ночь, в утро, в полдень, в вечер!
– Дружи, дружи с „культурным” грабежом!
Ах, полоснуть бы, полоснуть ножом
Твою прогнившую, источенную печень!
Смеется сыто, а внутри, внутри
Давнишняя, как ржавчина, проказа.
Течет и липнет острая зараза,
Блудливы взгляды блещущих витрин.
---------------
Руският поет, писател и драматург Александър Ширяевец (Александр Васильевич Абрамов/ Ширяевец) е роден на 2/14 април 1887 г. в с. Ширяево, Симбирска губерния, сега на територията на Самарска област. Работил е като работник във фабрика, служител в лесничейство и чиновник в пощенското ведомство. Първите си стихове и разкази публикува през 1908 г. в сп. „Туркестанский курьер”, като оттогава се подписва с псевдонима Ширяевец. Член е на Съюза на писателите на Русия (1924 г.). Автор е на стихосбирките „Богатырь” (1915 г.), „Запевка” (1916 г.), „Алые маки: Песни последних дней” (1917 г.), „О музыке и любви” (1917 г.), „Край солнца и Чимбета” (1919 г.), „Сказка об Иване, крестьянском сыне” (1919 г.), „Мужикослов” (1923 г.), „Узоры: Песни-стихи для детей” (1923 г.), „Раздолье” (1924 г.) и др., на книгата с разкази „Змей Горыныч” (1923 г.), пиесата-приказка „Волшебное кольцо” (1923 г.) и др. Умира на 15 май 1924 г. в Москва.