Света гъмжи от звездопади,
които пръскат светлина.
и срещаш много хора млади,
които носят дързостта!
И в този свят на светлината,
се питам аз, за кой ли път,
под Слънцето или Луната
и мойте пътища вървят.
Тук няма камъни крайпътни
да сочат пътя към Света,
а само силуети мътни,
на падналите през нощта...
И в пътищата кръстопътни,
не свети само светлина...
И тъмнината щом се мръкне,
превзема всичко през Нощта.
И в дирите ни извървяни,
извън отъпкания път,
се виждат "крушите обрани",
и раните ни, да кървят!
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
На мир слетают звездопады
И силы светлые снуют
Но с молодыми нету слада
Они дерзят, безбожно пьют.
Не отличаясь новизною
Спросил я – в чём сей жизни суть?
Под солнцем или под луною
Судьбы моей проложен путь?
Не скажет камень придорожный
Никто не может мне помочь
Лишь силуэтов рой тревожный
Опять накроет эта ночь.
И судьбоносные дороги
Нельзя их светлым осветить
И меркнут судьбы и тревоги
И тьму ничем не укротить.
Я по натоптанной дорожке
Сходил в осенний сельский сад
И спелых груш набрал лукошко,
И раны старые болят!