Николай Дялков - Колибата на стария лодкар, перево

Доктор Эф
Тя тясна е. И тъмна. И унила е…
Отрупана с бутилки… И със спомени.
Два паяка живеят в нея… Милите –
плетат рибарски мрежи, там задомени.

В очите й се взира сутрин Изтокът –
в прозорчетата – слънчево скроените.
Клепачите им – чисти като писъка
на чайката – сестрата на сирените.

Клепачите – пердетата от мрежите
със дъх на риба, тиня, сол и пясъци,
потрепват тихо с бриза на копнежите,
събудени от слънчеви отблясъци.

Но всеки ден колибата самотна е –
тъжи за своя стар лодкар, за лодката,
за мириса на мъжкото, на потното,
за нощите, за джина и за водката.

Лулата му отдавна пуши спомени,
рисува по тавана цветни кръгове,
на масата лежаща, сред отронени,
довеяни листа от стари дъбове…

Лодкарят в Есента си е. И в песните.
Небето кичи с чироз, вее рибата.
Накрачил сто хотела – ветробесен е,
че багер луд нарочил е колибата.

Ще срути крепостта на двата паяка
със всичките моряшки, стари спомени.
А после ще трамбова тежко валяка
колибата – сред блясък. В безпардоние.
 
(перевод с болгарского Стафидова В.М)

Колыба старого лодочника

Унылая и тесная, и тёмная,
Бутылки… ряд под них воспоминаний
И пауков желание огромное
И сети их для многих испытание.

С утра глаза устремлены к востоку
Полно окошко солнца и сирени
И брови их над взглядом кареоким
Такие как у чайки и серены.

Пропахли шторы и паучьи сети
Солёной рыбой берегом и тиной
Мечты мои под бриз приходят в трепет
Разбуженные солнечной лавиной.

Но каждый день его кровать скрипучая
Без лодочника грустно ей одной
За потным его запахом соскучилась
Естественно разбавленым спиртным.

И разное ему под трубку вспомнилось
И в сизых кольцах серый потолок
И календарь с одним листком оборваным
И ветер лист куда-то уволок.

А лодочник за осенью и песнями
Пока пытался рыб своих поймать
Бульдозером затронули невесело
И хижину и старую кровать.

Сломали с ними два гнезда паучьих
И байки повидавших моряков
Утрамбовав мечты его и случаи
И так бывает в лучшем из миров.