„МОИМ СТИХАМ, НАПИСАННЫМ ТАК РАНО...”
Марина Ивановна Цветаева (1892-1941 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НА СТИХОВЕТЕ МИ, ДОШЛИ ТЪЙ РАНО
На стиховете ми, дошли тъй рано,
че и не знаех, че съм аз поет –
откъснали се пръски от фонтани,
ракетен разноцвет, –
нахлули като дяволчета млади
сред храм, където в сън тамян дими,
на мойте стихове за смърт и радост –
нечетени, сами,
разхвърляни в прахта по магазини
(без купувач за почерка им блед),
на тях като на отлежало вино,
аз знам – ще дойде ред.
Ударения
НА СТИХОВЕТЕ МИ, ДОШЛИ ТЪЙ РАНО
На сти́ховете ми, дошли́ тъй ра́но,
че и не зна́ех, че съм а́з пое́т –
откъ́снали се пръ́ски от фонта́ни,
раке́тен разноцве́т, –
нахлу́ли като дя́волчета мла́ди
сред хра́м, къде́то в съ́н тамя́н дими́,
на мо́йте сти́хове за смъ́рт и ра́дост –
нече́тени, сами́,
разхвъ́рляни в прахта́ по магази́ни
(без купува́ч за по́черка им бле́д),
на тя́х като на отлежа́ло ви́но,
аз зна́м – ште до́йде ре́д.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Марина Цветаева
МОИМ СТИХАМ, НАПИСАННЫМ ТАК РАНО...
Моим стихам, написанным так рано,
Что и не знала я, что я – поэт,
Сорвавшимся, как брызги из фонтана,
Как искры из ракет,
Ворвавшимся, как маленькие черти,
В святилище, где сон и фимиам,
Моим стихам о юности и смерти,
– Нечитанным стихам! –
Разбросанным в пыли по магазинам
(Где их никто не брал и не берет!),
Моим стихам, как драгоценным винам,
Настанет свой черед.
1913 г.
МОЇМ ВІРШАМ, НАПИСАНИМ ТАК РАНО… (переклад на українську мову: Николай Сысойлов)
Моїм віршам, написаним так рано,
Коли й не знала я, що я – поет,
Зірва́лись що, як бри́зки із фонтану,
Як ви́хори з ракет,
Ввірва́лись, як чорти́ малі й упе́рті,
В святилище, де сон і фіміам,
Моїм віршам про юність й спрагу смерті,
– Нечитаним віршам! –
Розкиданим в пилу́ по магазинам
(Де їх не брав ніхто – за грош чи цент!),
Моїм віршам, – дорогоцінним винам, –
Настане свій момент.
---------------
Руската поетеса, писателка и преводачка Марина Цветаева (Марина Ивановна Цветаева) е родена на 26 септември/9 октомври 1892 г. в Москва. През 1909-1910 г. посещава лекции по старофренска литература в Сорбоната в Париж. В творчеството й са застъпени романтическият максимализъм, мотивите за самотата, трагичната обреченост на любовта и неприятностите в битието. Авторка е на книгите с поезия, проза и есеистика „Вечерен албум” (1910 г.), „Вълшебен фенер” (1912 г.), „От две книги” (1912 г.), „Версты” (1921 г.), „Царь-девица” (1922 г.), „Ремесло” (1923 г.), „Молодец” (1924 г.), „Крысолов” (1925 г.), „Поэма Конца” (1926 г.), „После России” (1928 г.), „Федра” (1928 г.), „Мой Пушкин” (1937 г.) и др. От 1922 г. до 1938 г. живее в емиграция в Берлин, Прага и Париж. След жестоки репресии на съветското правителство към семейството й на 31 август 1941 г. се самоубива в гр. Елабуга, Татарстан.