Аз не искам със пръст да ме сочат
и да бъда мишена в нощта.
Всеки ден и със принца, и с просяка
от софрата си хляба деля.
И клошарят в сърцето си носи
късче спомен от своя мечта.
И въпроси...Въпроси... Въпроси…
Колко грях има, Боже, в света!
Затова аз със просяка – просяк
съм в живота си мижав и вял.
И сълзата в душата си нося.
Всъщност – сам зная как съм живял.
И когато особите знатни
си повярват, че те са над Бог –
по-добре е да бъда приятел
със клошар пред съседния блок.
(перевод с болгарского Стафидова В.М)
Сколько греха в мире, Боже
Не хочу, когда в землю зароют
Попадаться на зуб языкам
Встречу каждого хлебом и солью
И всегда попрошайке подам
И бездомный мечту свою носит
Даже если судьба на нуле
И вопросы…Вопросы… Вопросы
Сколько грешных живут на земле
Попрошайка я из попрошаек
Был банален ничтожен и слаб
И слеза моя горько стекает
Жил и в сущности только озяб.
Если важные наши особы
Возомнят себя выше творца
Задружусь лучше с бомжиком скромным
Чем в друзьях пребывать подлеца.