Николай Дялков - Българската коледа, перевод

Доктор Эф
Декември пази спомен за ракия,
а без мезе и виното се вкисна.
Надскочи боя пуста немотия –
брашнян чувал, отупан и провиснал.

Стопанка колебливо се прекръсти –
кандилото молитва занарежда.
Запретната, напета и чевръста –
тя питка си опече от надежда.

Огнището от спомен се разпали
и столчето трикрако там се сгуши.
Стопанинът лулата си погали
и нищото в устата му запуши.

На този фон дарение политна.
Но не че съвестта ни заговори.
Тъй просто е прието сред елита –
по Коледа го правят много хора.

Отчаяно Декември се разплака,
но белите светулки се стопиха…
А Коледата – който я дочака –
ще бъде свята. И безкрайно тиха.

(перевод с болгарского Стафидова В.М)

Болгарские колядки
 
Декабрь хранит мечтания о водке
А без закусок и вино прокиснет
Нужда костюм даёт не по погодке
И он мешком на сирых нас повиснет.

Крестом хозяйка робко осенится
И для молитв отыщется кадило
Проворная – и как не удивиться
Она пирог на стол соорудила.

Трещат в печи дрова воспоминаний
И за столом трёхногим глаз прищуря
Хозяин трубку верную погладит
Момент спустя, естественно закурит.

На этом фоне будет деловито
Дарить подарки не без словоблудий
И даже жадная элита,
В Колядки так давно привыкли люди

И декабрю без слёз не удаётся
И время мчится гаснут звёзды лихо
А кто колядок всё таки дождётся
Они придут и будет в мире тихо.