Люти ми, брате, глътката ракия.
А хапката мезе така горчи!
Дори нощта с най-верния комшия
по чашите се стеле с вкус тръпчив.
Боли ме, брате. Вътре в мен боли ме.
И песен се не ражда, нито стих.
А пяхме с теб за българското име.
Сега аз сам мечтите си затрих.
А гледам те – и ти си тъжен, брате.
Угаснали са твоите очи.
Рогатият навярно ни изпрати
във време, във което се мълчи.
Бащите синовете си изтребват.
Не мога, брате. Пия – в мен гори.
Баташки дух и днеска ли ни следва?
Какво не правят пустите пари.
Богатият на бедния не вярва.
Народът мре – керванът си върви.
Във този век космичен, като брадва
ме блъска нещо страшно. В мен кърви.
Люти ми, брате, глътката ракия,
че виж я – от контейнера до нас
гризе сух хлебец пуста немотия.
И моли се на Бог с човешки глас.
(перевод с болгарского Стафидова В.М)
Горько мне
Лютая нынче, брат мой ракия
Да и закуска что-то горчит
Пили с соседом все выходные
Благоухала чаша в ночи.
Больно мне брат, в это страшное время
Ни песен родить не могу ни стихов
Пили мы с ним за болгарское имя
Были мечты наши без берегов.
Вижу ты тоже, брат мой тоскуешь
Угасли твои голубые глаза
Наверно рогатый послал обалдуев
Во время, когда ничего не сказать.
Отцы истребляют малых детишек
Как без ракии дальше мне жить
Дух героический больше не слышен
Чем и кому за него заплатить
Бедному вряд ли поверит богатый
Народ вымирает и ворон кружит
В век космонавтики все хамоваты
Кровь закипает и голос дрожит.
Лютая нынче, брат мой, ракия
В мусорном баке устроив ночлег
Хрустнул хлебец… Драматургия…
К Богу с молитвой пришёл человек.