Николай Дялков - Дъще те разбера, перевод

Доктор Эф
Дарявани от памтивека,
два пръстена сега красят
ръката ти красива, лека.
Дори не помнят своя път.
Прабаба ми от свойта баба
приела този родов дар.
След турско, бежанката слаба,
сред скромния вързоп – товар,
пренесла ги във свойта пазва
с най - скъпите наглед неща.
И щом започне да разказва,
разплаква се със мен нощта.
След майка ти, на теб се падна
да носиш този родов знак.
Дори и боса, гола, гладна,
аз знам – у теб са. Няма как.
А днеска, дъще, някой казал
„Продай си пръстените ти…”
Държавата ни те наказва –
убива спомен и мечти.
Но, вярвай – щом дори от турско
са живи за рода ни днес
и щом за семето “гяурско”
са били те едната чест,
накичвай пръстените, дъще,
макар без пукната пара.
В живота български, намръщен,
аз, дъще, ще те разбера.

(перевод с болгарского Стафидова В.М)

Дочь пойму

Сей дар  отмечен временами
Два перстня на твоей руке
Из дорогих воспоминаний
Огонь ярится в камельке,
Как с давних пор, твоя прабабка
Ещё под турками была
О как жилось тогда несладко
Но сохранить она смогла.
Как удалось – непостижимо
Под взглядом лютых янычар
Под слёз поток неудержимый
Воспоминаний по ночам.
Тебе от матери достался
Как память рода твоего
И как бы век не бесновался
Бросало в пропасти его.
И если кто-то тебе скажет
«Продай. Зачем тебе оно?»
Держава помощь не окажет
Державе это не дано
Хотя хватало диктатуры
Турецкой, разной, всех не счесть
И называли нас «гяуры»
Но мы всегда имели честь.
Носить их дочка не стесняйся
И ничего что денег нет
Живи, работай, не сдавайся
Вот мой родительский совет.