Народе!
Опитвам се „народ” да те наричам.
Ти – беден мой, изстрадал ми народе.
Ти в детството ме учи да обичам,
а обич днес не виждам в хала роден.
Ти сам избираш своите войводи
с една надежда – да е вечна Пролет
и ведър ден след сън да те споходи.
Децата ти да бъдат птици в полет.
Но тачиш само мъртвите войводи,
загинали за теб и твойто име.
А нямаш днес такива – да те водят
към своя Пролет, в пътища незрими.
Какво, че имаш Левски и Бенковски?
Децата ти стотинката си цепят,
докато в „Позитано” и „Раковски”
избраните на твоя гръб се черпят.
Разтуриха заводите, селата.
Децата ти натириха в чужбина
и ей така – от «майчицата свята»,
превърнаха те в мащеха, Родино.
Заплатите ти – мижави стотинки,
а пенсиите – колкото за хляба.
Бащите ни – невиждани картинки,
а майките ни – сълзи в студ засяват.
И както бе през робството – Европа
сред кризата запази си разкоша.
Размахва пръст, на масата ни тропа.
Нехае тя за Смирненски гавроши.
Къде си днес, изстрадал ми народе?
Сред хилядите партийки се луташ,
докато в Парламента ти свободен
от твоя хляб охолството си трупат.
Къде са днес бунтовните ти песни?
И твоят лъвски дух сега къде е?
Разделят те на „леви” и на „десни”
и мълком цял народ така владеят.
Ще викна днеска с цялото си гърло:
Дари им ти и партии, и слава!
Единството народно да си върнеш!
Юмрук да бъдеш! В своя си Държава!
(перевод с болгарского Стафидова В.М)
Народ мой!
Тебя своим народом называю
Ты беден исстрадавшийся народ мой
Учил любви меня, её не замечаю
Исчезла в бурях и водоворотах.
Ты обзаводишься премудрыми вождями
С надеждою на время вечных вёсен
В хороший день с короткими дождями
В полёт детей – ты в вере грандиозен
Ты лишь вождей погибших уважаешь
За твою честь народ, за твоё имя
Сегодня нет, увы, таких ты понимаешь
И не хотят они делить весну с другими.
Ну есть у тебя Левский и Бенковский
А дети твои бьются за копейку
Пока в кафе раскрученном «Раковски»
Твои вожди откушают индейку.
Разрушили заводы и деревни
И уезжают все в чужие страны
Считать тебя упавшей на колени
Не Родиной, а мачехою станут.
Твои зарплаты сущие копейки
А пенсии на хлеб и на елей
Судьба отцов картинки-лиходейки
И слёзы наших бедных матерей
Мы, получилось, в рабстве у Европы
Она и в кризис в роскоши и лени
Учтиво может пальчиком похлопать
И за «бомжат» спросить без сожалений.
Ты где страдалец нынче обитаешь
Среди партийных выборов и смут
Пока такой парламент выбираешь
Они и хлеб твой скоро отберут.
А где твои мятежные напевы
Где гордость твоя львиная и дух
Ты разделён на правых и на левых
И твой огонь, практически потух.
Кричу сегодня горла не жалея
Отдайте им и славу и почёт
И я прошу мечтать наивный смею
Чтоб ты была нам Родиной ещё.