На Ивайло Балабанов
Сред пъклената сляпа суматоха,
аз, бродникът, намерих своя ниша.
Там свих се сред кумири и пройдоха
и своя най - невзрачен стих ви пиша.
Застанал там, сред всичките кьошета
на минало и вяло настояще,
все гледам как бездомен вятър шета
и гладен по прозорците ни дращи.
Увърта се край Ботев и край Вазов,
просвирва край едно бесило свято.
А после се засилва на талази –
припява на Азис във голо лято.
И аз си мисля в мойта ниша тиха –
назад или напред да се обърна,
че спомена нарочно го убиха,
а дявол светло бъдеше прегърна.
Звъня като звънче – така, сред нищо,
в ръката на един Васил Иванов.
Но там ехти камбана. Ето. вижте –
ехти пред мен Ивайло Балабанов.
И нишата ми пълни се със смисъл.
Сред всичките кьошета – моят ъгъл.
Дори и некадърно да съм писал,
аз знам, че за момент не съм се лъгал.
Тя, тясна е – безпътната ми ниша.
Но щом край мен ечи звукът камбанен,
прегръщам те и в мене силно диша,
Българийо, духът ти незабравен.
(перевод с болгарского Стафидова В.М)
Ниша
Ивайло Балабанову
Среди жары пекельной, суматохи
Бродяга свою нишу отыщу
Там где одни кумиры и пройдохи
Я свой стишок невзрачный напишу.
Во всех углах, где много всяких всячин
Где прошлое и вялое сейчас
Смотрю как ветер голоден, пустячен
Моё окошко бедное потряс.
А дальше Ботева и Вазова коснулся
У виселицы чуть притормозил
Потом усилился, запел и обернулся
И голым летом, даже пригрозил.
И мыслю я в своей притихшей нише
А посмотреть назад или вперёд
И память оптимизма мне уменьшит
И дьявол моё будущее ждёт.
Звеню бубенчик, вы меня простите
И потрясёт меня Васил ИвАнов
Звучит камбан – вы только посмотрите
Передо мной Ивайло Балабанов.
И в нише моей стало больше смысла
Им я как мог старался, обладал
И пусть мой стих корявенько написан
Но я по крайней мере не соврал.