„ТРИ ПОГИБЕЛИ”
Иван Васильевич Казанский/ Игнатьев (1892-1914 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТРОЙНА ГИБЕЛ
Аз от слонова кост изковавам си съвест,
ще я дърпам за нишката с клоунски шик,
позлатената злост черни рози ще въди,
ще избухне подземен триъгълен лик.
Ще запаля тоз брой на безбройните мерзости,
зеленясали сандвичи през пенснетата в бяг.
Разрежете, ретортите жалейки, разрез и
ще забравиме рая зад зидове пак.
Ударения
ТРОЙНА ГИБЕЛ
Аз от сло́нова ко́ст изкова́вам си съ́вест,
ште я дъ́рпам за ни́шката с кло́унски ши́к,
позлате́ната зло́ст че́рни ро́зи ште въ́ди,
ште избу́хне подзе́мен триъ́гълен ли́к.
Ште запа́ля тоз бро́й на безбро́йните ме́рзости,
зеленя́сали са́ндвичи през пенсне́тата в бя́г.
Разреже́те, рето́ртите жа́лейки, ра́зрез и
ште забра́виме ра́я зад зи́дове па́к.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Иван Игнатьев
ТРИ ПОГИБЕЛИ
Я выкую себе совесть из Слоновой кости
И буду дергать её за ниточку, как паяца.
Чёрные розы вырастут у Позолоченной Злости
И взорвется Подземный Треугольник Лица.
Я Зажгу Вам Все Числа Бесчисленной Мерзости,
Зеленые Сандвичи в Бегающих пенсне.
Разрежьте, ретортами жаля, отверзость и
Раи забудутся от Несущих стен.
1913 г.
---------------
Руският поет, литературен критик и издател Иван Игнатиев (Иван Васильевич Казанский/ Игнатьев) е роден на 7/19 юни 1892 г. в Санкт Петербург. Има гимназиално образование. Първите му публикации са в сп. „Театр и искусство” и в сборника „Около театра. Миньятюры и зарисовки” (1909 г.), след което публикува активно поезия и литературна криктика в издания като „Театрал”, „Театр и спорт”, „Весна”, „Дачная жизнь”, „Обозрение Петербурга”, „Нижегородец”, „Петербургский кинематограф”, „Шиповник”, „Биржевые ведомости” и в алманасите „Орлы над пропастью”, „Оранжевая урна”, „Стеклянные цепи”, „Дары Адонису”, „Засахаре кры”, „Бей, но выслушай”, „Всегдай”, „Небокопы”, „Развороченные черепа” и „Руконог”. Теоретик на руския футуризъм и стълб на петербургското футуристично движение от края на първото десетилетие на ХХ в., той е последен представител на руския егофутуризъм. Защитава позицията, че в поезията всяка буква има не само знак и звук, а и цвят, вкус, пространственост, осезание и математическа стойност. Поддържа рубрика във в. „Нижегородец” (1911-1913 г.), през 1912 г. основава и оглавява издателство „Петербургский глашатай” и едноименни вестник, алманах и книги на футуристите, а от началото на 1913 г. оглавява литературната група „Ассоциация эгофутуризма”. Автор е на книгите „Около театра. Юморески, миньятюры, штрихи, пародии” (1911 г.), „Эгофутуризм” (1913 г.) и „Эшафот: Эго-футуры” (1913 г.). Самоубива се на 20 януари/2 февруари 1914 г. в Санкт Петербург.