„ГАДАЛКА”
Владимир Иванович Нарбут (1888-1938 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВРАЧКА
Сълзлива бабка в нощната тъма
ми гъгне, старческа ръка развяла:
„– Сама живя и пак ще си сама,
но знай, че скоро дебне те раздяла.
Той май висок е и е с бял мустак.
Знай: чака го в страната му изгора...”
Гердан на груба шия с ръбест знак –
гранат не се опитвай да шлифоваш!
Очи зелени – котешки очи,
скъпернически тънки устни свити,
към тялото й близка пръст звучи,
а жилите й – в кръвен път водител.
Опустошена, с неизменна мъст
годините гърба й крив превили,
напомняше ми тя на степна Рус,
погледна ли – табори и коило.
Врачуването зло, лек земен, ех,
така прозрачно бе, че най-покорно
без злоба и сълзи го аз приех,
така зърна приема нива морна.
Ударения
ВРАЧКА
Сълзли́ва ба́бка в но́штната тъма́
ми гъ́гне, ста́рческа ръка́ развя́ла:
„– Сама́ живя́ и па́к ште си сама́,
но зна́й, че ско́ро де́бне те раздя́ла.
Той ма́й висо́к е и е с бя́л муста́к.
Знай: ча́ка го в страна́та му изго́ра...”
Герда́н на гру́ба ши́я с ръ́бест зна́к –
грана́т не се́ опи́твай да шлифо́ваш!
Очи́ зеле́ни – ко́тешки очи́,
скъпе́рнически тъ́нки у́стни сви́ти,
към тя́лото й бли́зка пръ́ст звучи́,
а жи́лите й – в кръ́вен пъ́т води́тел.
Опустоше́на, с неизме́нна мъ́ст
годи́ните гърба́ й кри́в преви́ли,
напо́мняше ми тя́ на сте́пна Ру́с,
погле́дна ли – табо́ри и кои́ло.
Врачу́ването зло́, лек зе́мен, е́х,
така́ прозра́чно бе́, че най́-поко́рно
без зло́ба и сълзи́ го а́з прие́х,
така́ зърна́ прие́ма ни́ва мо́рна.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Нарбут
ГАДАЛКА
Слезливая старуха у окна
гнусавит мне, распластывая руку:
– Ты век жила и будешь жить – одна,
но ждет тебя какая-то разлука.
Он, кажется, высок и белоус.
Знай: у него – на стороне – зазноба... –
На заскорузлой шее – нитка бус:
так выгранить гранаты и не пробуй!
Зеленые глаза – глаза кота,
скупые губы – сборками поджаты;
с землей роднится тела нагота,
а жилы – верный кровяной вожатый.
Вся закоптелая, несметный груз
годов несущая в спине сутулой, –
она напомнила степную Русь
(ковыль да таборы), когда взглянула.
И земляное злое ведовство
прозрачно было так, что я покорно
без слез, без злобы – приняла его,
как в осень пашня – вызревшие зерна.
1912 г.
---------------
Руският поет и издател Владимир Иванович Нарбут е роден на 2/14 април 1888 г. в с. Нарбутовка, Черниговска губерния. Завършил е класическа гимназия в гр. Глухов, след което следва в Петербургския университет (1906-1912 г.). Публикува стихове от 1908 г. През 1911 г. завежда отдел поезия на сп. „Gaudeamus”, през 1913 г. редактира сп. „Новый журнал для всех”, а от 1914 г. е редактор и издател на в. „Глуховская жизнь”. Член е на литературното съдружие „Цех поэтов” (1911 г.) и на Съюза на писателите (1924 г.). След Октомврийската револююция развива активна обществена и издателска дейност, оглавява губернската организация на журналистите във Воронеж и редактира местни вестници (1918-1919 г.), създава литературното списание „Сирена”, занимава се с агитационна и издателска дейност в Украйна, издава списанията „Лава” и „Облава” (1919-1922 г.). През 1920 г. оглавява одеския отдел на руската телеграфна агенция РОСТА. Привърженик е на литературното течение акмеизъм, в стиховете си съчетава натурализирания свят с фолклорната поетизация на грубото, хиперболичното и жаргона. Автор е на стихосбирките „Стихи” (1910 г.), „Алилуя” (1912 г.), „Любовь и любовь” (1913 г.), „Веретено” (1919 г.), „Плоть” (1919 г.), „В огненных столбах” (1920 г.), „Красноармейские стихи” (1920 г.), „Стихи о войне” (1920 г.), „Советская земля” (1921 г.), „Александра Павловна” (1922 г.) и др. От 1922 г. е завеждащ отдел „Печат” на ЦК на ВКП (б), основава и ръководи сп. „Земля и фабрика”, редактира популярните списания „30 дней” и „Вокруг света”. През 1937 г. е арестуван, осъден е за контрареволюционна дейност и е изпратен в лагерите на Далечния изток, първо във Владивосток, а след това в Магадан. На 7 април 1938 г. е осъден на смърт и на 14 април 1938 г. е разстрелян в лагерите на Колима. Реабилитиран е посмъртно през 1956 г.