И в женската есен, море, аз съм пак неспокойна -
стопи се, стопи се на лятото пъстрата глъч.
Край тебе отново мечтая за път звездоброен,
не виждайки сякаш на залеза тъжния лъч.
Отдавна в теб хвърлих си младата, празнична дреха,
но още в мен бие на чайките волният пулс.
И в смут, и в самотност в теб търси духът ми утеха -
по лунна пътека танцувам с бриз споменен блус.
А вечната песен на времето в тебе не спира,
вълни белопръсти пак пишат по нотния лист.
Тук делникът стихва и дребни са всички кумири,
бял облак, духът ми се рее - свободен и чист.