„ВОЙНА”
Александр Васильевич Туфанов (1877-1943 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВОЙНА
Пощада моли пред разстрела
тоз комунист пленен,
а ние стреляме, запели
картечния рефрен.
Не вярвай на молби лъжовни,
войнико, а помни:
Той стреля вчера в нас на живо.
Днес стреляй ти – почни!
Войната братя не признава.
Убитият е брат!
Косете живите, безславно
те нека замълчат.
Войната дъжд след летен зной е,
ще освежава ден.
Сурово и жестоко в боя
световен щит ковем.
Ударения
ВОЙНА
Пошта́да мо́ли пред разстре́ла
тоз комуни́ст плене́н,
а ни́е стре́ляме, запе́ли
карте́чния рефре́н.
Не вя́рвай на молби́ лъжо́вни,
войни́ко, а помни́:
Той стре́ля вче́ра в на́с на жи́во.
Днес стре́ляй ти́ – почни́!
Война́та бра́тя не призна́ва.
Уби́тият е бра́т!
Косе́те жи́вите, безсла́вно
те не́ка замълча́т.
Война́та дъ́жд след ле́тен зно́й е,
ште освежа́ва де́н.
Суро́во и жесто́ко в бо́я
свето́вен шти́т кове́м.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Туфанов
ВОЙНА
Просил пощады при расстреле
Пленённый коммунист,
А мы, стреляя, песни пели
Под пулемётный свист.
Не верь, солдат, моленьям лживым,
А помни: он вчера
Стрелял, сдаваясь в плен трусливо.
Стреляй в него – пора!
Война не знает братьев в битве.
Убитый – вот кто брат!
Живых косите без молитвы,
Пока не замолчат.
Война, как дождь при летнем зное,
Всю жизнь нам освежит.
В суровом и жестоком бое
Куём мы миру щит.
1919 г.
---------------
Руският поет, преводач и теоретик на изкуствата Александър Туфанов (Александр Васильевич Туфанов) е роден на 19 ноември/2 декември 1877 г. в Петербург. Учи в Петербургския учителски институт (1900 г.). През 1902 и 1907 г. е арестуван с обвинения за революционна агитация. Първите му поетични публикации са от 1915 г. в сп. „Северный гусляр”. През 1905 г. сътрудничи с репортажи, театрални рецензии и съдебно-политически хроники на в. Сын Отечества”, през 1913 г. е редактор на сп. „Обновление школы”, през 1917 г. е секретар на сп. „Вольный плуг”, а след 1921 г. работи като коректор и лаборант. Привърженик е на т.нар. квантитативна метрика и експериментален символизъм в поезията, през 1925 г. основава литературното общество „Орден заумников DSO” и фракция „Левый фланг” при ленинградския съюз на поетите. Превежда творби на Уелс, Шекспир и др. През 1931 г. е арестуван с обвинение, че в поезията му има призиви против съветската власт, и прекарва 3 години в лагер край гр. Темников. След освобождаването му подготвя задочно аспирантура в Ленинградския държавен университет, но защитата на дисертацията му по древноруска литература е отменена. Автор е на книгата с поезия и проза „Эолова арфа” (1917 г.), на учебника „Практическое руководство к лабораторным занятиям в 1-й год обучения детей арифметике и геометрии” (1914 г.), на литературоведческия трактат плюс събрани стихотворения „К зауми: Фоническая музыка и функции согласных фонем” (1924 г.) и поемата „Ушкуйники” (1927 г.). Умира на 15 март 1943 г. в гр. Галич.