Мъгла и хлад. Бледнее хоризонтът
и сив капак натиска ме отгоре.
Осъден съм с присъда доживотна –
за слънцето си вечно да се боря.
А теб те няма – в сивото си скрита.
Потъваш. И дори в студа за тебе
не пеят птици. В тъмното не питат
дали вървиш към слънчевия хребет?
Сбери мъглата в старата си чанта
и бавно хоризонта просветли ми,
та слънцето зад оня хребет шантав
да живне в опустелите ми рими!
(перевод с болгарского Стафидова В.М)
Солнце в моих пустынных рифмах
Холодный, бледный аж до горизонта
Туман повис как серая папаха
Сижу в темнице и борьба за солнце
Единственная вечная потеха.
А ты не здесь ты спряталась в тумане
И холодно особенно ночами
Умолкли птицы, кто не перестанет
И ты пройдёшься с первыми лучами.
Тьму собрала в потертую котомку
И небеса над нами посветлели
И солнце пронеслось по горизонту
Чтоб рифмы ко мне вовремя поспели.