Николай Дялков - Ела, перевод

Доктор Эф
Понякога нощта боли.
И скърцат със елмаз звездите.
До пощурелите петли
пък птици – спомени прелитат.

Развяват бели светове
над черните ми, бесни мисли.
И сянката ти там снове,
топи тревогите излишни.

Защо заравям сам цвета
на изживяното ни лято?
И черното си не пестя?
И всичко е в нощта залято?

Ела! Ще пръсна бял сатен
по черната снага на мрака.
Ела! Във моя свят студен
аз топлата ти диря чакам.

(перевод с болгарского Стафидова В.М)

Приди

И ночь,  бывает заболит
И звёздам тоже плохо спится
И лишь торопят петухи
Воспоминания как птицы.

Но он наступит, белый день
Над сонмом чёрных мыслей
Тревогу скроет твоя тень
Она окажется излишней.

Хотя, скажи – причём тут цвет?
У ночи тоже мало цвета
Других проблем как-будто нет
У исчезающего лета.

Приди! Я выстелю атлас
И сгинет мрак под цветом белым
Согрей мой мир холодных глаз
Приди за мной заиндевелым