Дори не знам сънуват ли ме нощем
на лятото ти буйните води.
И пази ли брегът ти сухи още
по пясъците моите следи.
Дори не знам напиращата Есен
ще спусне ли над мене дъждобран,
когато под дъжда ти тиха песен
подхвана, към прозореца ти взрян.
Дори не знам ще схване ли мотива
китарата, че в твоите очи
със нея по-така ще ми отива.
И всичко покрай нас да се смълчи.
Но знам, че мога песни да забравя.
И нека си вали над мен дъждът.
Кажи! И вярвай, аз ще го направя –
все Лято да е пак за теб Светът.
(перевод с болгарского Стафидова В.М)
Скажи
Увы, без снов мои проходят ночи
Уносит их потоками воды
Брегет хранит ли спросишь между прочим
Мои сухие на песке следы.
Увы и ах! Но напирает осень
И спрячусь ли не знаю под плащом
Когда дожди твоих прекрасных песен
Вдруг понесутся из твоих окон.
Увы не знаю верная гитара
Подхватит ли, услышит зазвучит
Мы с ней давно естественная пара
И всё вокруг пока пусть помолчит.
Но знаю точно песни не забуду
И не боюсь холодного дождя
Захочешь – намекни мне, так и будет
Одно сплошное лето для тебя.