Юрий Домбровский Чекист Чекистът

Красимир Георгиев
„ЧЕКИСТ”
Юрий Осипович Домбровский (1909-1978 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЧЕКИСТЪТ

С един палач берлински бях познат,
владееше топор и гилотина.
Той бе висок, добряк, баща за пример,
с лице на кукумявка, но сърцат.

Познавах лекар, върл архиерей,
боксирахме се с езуит на ринга,
живях с моряк, неплавал сред море,
с физик духа на спиритист постигнах.

Бе влюбена преди години в мен
красавица – май само на плакати
моми такива има – в слънчев ден
любовника си удуши в кревата.

Но как тъй срещнах в дни на ням застой
над езерото мрачно и скалисто
чекист. За него аз не мога, ой,
да кажа нищо – просто бе чекист той.


Ударения
ЧЕКИСТЪТ

С еди́н пала́ч берли́нски бя́х позна́т,
владе́еше топо́р и гилоти́на.
Той бе висо́к, добря́к, башта́ за при́мер,
с лице́ на кукумя́вка, но сърца́т.

Позна́вах ле́кар, въ́рл архиере́й,
бокси́рахме се с езуи́т на ри́нга,
живя́х с моря́к, непла́вал сред море́,
с физи́к духа́ на спирити́ст пости́гнах.

Бе влю́бена преди́ годи́ни в ме́н
краса́вица – май са́мо на плака́ти
моми́ таки́ва и́ма – в слъ́нчев де́н
любо́вника си удуши́ в крева́та.

Но ка́к тъй сре́штнах в дни́ на ня́м засто́й
над е́зерото мра́чно и скали́сто
чеки́ст. За не́го а́з не мо́га, о́й,
да ка́жа ни́што – про́сто бе́ чеки́ст той.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Юрий Домбровский
ЧЕКИСТ

Я был знаком с берлинским палачом,
Владевшим топором и гильотиной.
Он был высокий, добродушный, длинный,
Любил детей, но выглядел сычом.
 
Я знал врача, он был архиерей;
Я боксом занимался с езуитом,
Жил с моряком, не видевшим морей,
А с физиком едва не стал спиритом.

Была в меня когда-то влюблена
Красавица – лишь на обертке мыла
Живут такие девушки, – она
Любовника в кровати задушила.

Но как-то в дни молчанья моего
Над озером угрюмым и скалистым
Я повстречал чекиста. Про него
Мне нечего сказать – он был чекистом.




---------------
Руският поет, писател, литературен критик и преводач Юри Домбровски (Юрий Осипович Домбровский) е роден на 29 април/12 май 1909 г. в Москва. Завършва Висшия литературно-художествен институт в Москва (1932 г.). Работи като журналист, аргеолог, изкуствовед и педагог. Първите му публикувани стихотворения са в сп. „Казахстанский современник” през 1939 г.; през целия си живот пише поезия, но публикува рядко, най-известен е поетичният му цикъл „Лагерные стихи”. Публикува предимно проза и литературоведчески статии в издания като „Литературный Казахстан”, „Казахстанская правде”, „Новый мир”, „Вопросы литературы” и др. Превежда творби на казахски писатели. През 1933 г. е арестуван по донос и е интерниран в Казахстан, през 1936 г. отново е арестуван и прекарва близо година в следствения изолатор, от 1939 до 1943 г. е затворен в колимските лагери, а от 1949 до 1955 г. е затворен в лагерите Север и Озерлаг; обвиненията неизменно са: за разпространение на антисъветски измислици. През 1956 г. е реабилитиран. Автор е на книгите „Державин” (1939 г.), „Обезьяна приходит за своим черепом” (1959 г.), „Хранитель древностей” (1964 г.), „Смуглая леди” (1969 г.), „Факел” (1974 г.), „Факультет ненужных вещей” (публикуван през 1978 г. във Франция). След нанесен му жесток побой от неизвестни извършители умира на 29 май 1978 г. в Москва. През 1992-1993 г. излизат негови събрани съчинения в 6 тома.