Търпелив съм – да знаеш. Ще чистя праха.
Ще подрязвам цветята край твоите рими.
Ще съм вярното куче, когато страхът
във очите ти, просто така – заблести ми.
Ще съм малкото хапче, когато глава
заболи те от всичките дневни проблеми.
Като Сънчо – неспирно край теб ще снова,
щом съня ти сред нощите някой отнеме.
Ще съм глътката хладна и свежа вода,
щом подгони те остра и искаща жажда.
Новина във ефира за теб ще сведа,
ако TV- програмата скука поражда.
Ще съм вечно край теб. Ще съм някъде там –
между мене и теб тишината ще стене.
И един ден, не съм ли до тебе, аз знам –
ще усетиш, че всъщност си влюбена в мене.
(перевод с болгарского Стафидова В.М)
Стон тишины
Я терпеливо чищу стихи от праха
И подражаю цветистым твоим рифмам
Я преданный пёс твой, дрожащий от страха
Печаль твоих глаз для меня невыносима.
К вечеру если голова разболится
Её донимают дневные проблемы
И будет момент ничего не приснится
Я стану таблеткой она боль твою снимет.
Выпьешь водицы холодной и свежей
Но острая жажда даёт тебе муку
И слушать нельзя наш эфир небезгрешный
И программы ТВ порождают лишь скуку.
Я вечно с тобою где бы ты не была
Какая б оказия не приключилась
Но день такой будет тебе должен сказать
Поймёшь как в меня ты безумно влюбилась.