„К ТОЛПЕ”
Владимир Михайлович Жемчужников (1830-1884 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КЪМ ТЪЛПАТА
Клейми, тълпа, клейми в дима на суетите
със завист долна моя остър стих крилат.
Не ще те стреснат музите ми гласовити.
Триножниците златни няма да те спрат!
Ядоса ли се? Виж презрението морно
и гордостта, горяща в яркия ми взор,
как смело черпя вдъхновение за борбен
оловен стих за твой позор!
О, да! Клейми ме! Но с възторг безсмислен тучно
не цапай на поета мъдрите слова!
Аз нивга няма в пазарлъци да се включа,
перо пред враговете няма да склоня.
Ще пея вечно, с песни ще се наслаждавам,
ще пия вечно ароматния нектар.
Дай път, тълпа! Достатъчно се наслаждава!
Ти от Прутков не чакай дар!
Почакай! Обясни: защо се смееш?
Кажи: с какво очакваш да даря деня?
Ласкателни хвалби? Не ще ги доживееш!
Призванието си до гроб ще съхраня
и с правда на уста усмивките ехидни
със змийска злъч сред изхабената ти гръд
аз ще насоча в стихове пламтящи, видни
по път след твоя грешен път!
Ударения
КЪМ ТЪЛПАТА
Клейми́, тълпа́, клейми́ в дима́ на суети́те
със за́вист до́лна мо́я о́стър сти́х крила́т.
Не ште́ те стре́снат му́зите ми гласови́ти.
Трино́жниците зла́тни ня́ма да те спра́т!
Ядо́са ли се? Ви́ж презре́нието мо́рно
и гордостта́, горя́шта в я́ркия ми взо́р,
как сме́ло че́рпя вдъхнове́ние за бо́рбен
оло́вен сти́х за тво́й позо́р!
О, да́! Клейми́ ме! Но с възто́рг безсми́слен ту́чно
не ца́пай на пое́та мъ́дрите слова́!
Аз ни́вга ня́ма в пазарлъ́ци да се вклю́ча,
перо́ пред врагове́те ня́ма да склоня́.
Ште пе́я ве́чно, с пе́сни ште се наслажда́вам,
ште пи́я ве́чно арома́тния некта́р.
Дай пъ́т, тълпа́! Доста́тъчно се наслажда́ва!
Ти от Прутко́в не ча́кай да́р!
Поча́кай! Обясни́: зашто́ се сме́еш?
Кажи́: с какво́ оча́кваш да даря́ деня́?
Ласка́телни хвалби́? Не ште́ ги доживе́еш!
Призва́нието си до гро́б ште съхраня́
и с пра́вда на уста́ усми́вките ехи́дни
със зми́йска злъ́ч сред изхабе́ната ти гръ́д
аз ште насо́ча в сти́хове пламтя́шти, ви́дни
по пъ́т след тво́я гре́шен пъ́т!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Жемчужников
К ТОЛПЕ
Клейми, толпа, клейми в чаду сует всечасных
Из низкой зависти мой громоносный стих:
Тебе не устрашить питомца муз прекрасных.
Тебе не сокрушить треножников златых!..
Озлилась ты?! так зри ж, каким огнём презренья,
Какою гордостью горит мой ярый взор,
Как смело черпаю я в море вдохновенья
Свинцовый стих тебе в позор!
Да, да! клейми меня!.. Но не бесславь восторгом
Своим бессмысленным поэта вещих слов!
Я ввек не осрамлю себя презренным торгом,
Вовеки не склонюсь пред сонмищем врагов:
Я вечно буду петь и песней наслаждаться,
Я вечно буду пить чарующий нектар.
Раздайся ж прочь, толпа!.. довольно насмехаться!
Тебе ль познать Пруткова дар?!
Постой!.. Скажи: за что ты злобно так смеёшься?
Скажи: чего давно так ждёшь ты от меня?
Не льстивых ли похвал?! Нет, их ты не дождёшься!
Призванью своему по гроб не изменя,
Но с правдой на устах, улыбкою дрожащих,
С змеею желчною в изношенной груди,
Тебя я наведу в стихах, огнём палящих,
На путь с неправого пути!
---------------
Руският поет Владимир Жемчужников (Владимир Михайлович Жемчужников) е роден на 11/23 април 1830 г. в Санкт Петербург. Завършва Петербургския университет (1854 г.). Работи като държавен служител и чиновник за особени поръчения. Заедно с братята си Алексей и Александър Жемчужникови и Алексей Толстой се подписва под псевдонима Козма Прутков. Първите му поетични публикации са от 1850 г. Той е най-активният от приятелската група съавтори, редактира и публикува творби в периодичния печат, подготвя събраните съчинения на Козма Прутков (1884 г.). Умира на 6/18 ноември 1884 г. в гр. Ментона, Франция.