Всички стари любови сънувай,
но в съня си за друг не мечтай!
Есента ми със мене тъгува
и със мен е щастлива тя. Знай!
Ако вляза в съня ти и срещна
друг във твоя красива мечта,
ще съм никой – ни влюбен, ни грешник.
Ще съм пътник пред чужда врата.
И сънят ти за мен ще е проза,
разпиляна във зимен сюжет.
А във зимното все съм си този –
ни писател, ни даже поет.
Ако видя в съня ти обаче,
че очакваш единствено мен,
Есента ми от радост ще плаче
и ще бъде щастлива за ден.
Тъй – до другата вечер, когато
пак ще скита в съня ти с любов.
Тя тогава превръща се в Лято.
А за Лято съм вечно готов.
(перевод с болгарского Стафидова В.М)
Лето моя осень
Пусть любовь тебе старая снится
А о новых мой друг не мечтай
Моя осень со мною кружится
И она мой единственный рай.
А во сне если новую встретишь
Вдруг случайно она попадёт
Как любовник наивный и грешник
У чужих задержался ворот.
Этот сон твоя белая проза
Закрутил её зимний сюжет
И такая в нём метаморфоза
Не писатель я и не поэт.
Хорошо я препятствий не вижу
Лишь бы ты ожидала меня
Осень будет в слезах своих рыжих
И не будет счастливее дня.
И пойдем мы с тобой на край света
Пригласит прогуляться любовь
И сентябрь превращается в лето
А на лето всегда я готов.