Виж небето – пожъната нива.
И звездите – със сърп окосени.
А нощта като сън си отива,
в който няма и спомен от мене.
Тази нощ пощадих мисълта ти
и сънят ти самотен остана –
без прошепнати думи познати.
Пък и утрото втурна се рано.
Виж небето – пак стана градина.
А цветята са само за тебе.
Слънчев лъч те целуна. Отмина.
И се спря на отсрещния хребет.
Ти усети ли моите устни?
Днес ще бъдеш щастлива и светла.
Събуди се! Мига не пропускай,
аз край тебе със слънцето шетам.
(перевод с болгарского Стафидова В.М)
Пробуждение
Небеса как скошенная нива
Кто-то звёзды выкосил серпами
Ночь как сон прошла себе счастливо
Только в нём я позабытый странник.
Эта ночь блаженства и покоя
Пощадила сон твой одинокий
Спряталась тебя не беспокоя
И рассвет примчался красноокий.
Небо просто стало огородом
Всё твоё и розы и лещины
Поцелуй луча и небосвода
Аж искрились острые вершины.
Мои губы сон твой посетили
Ты их своей кожей ощутила
И тебя под утро разбудили
Я и наше вечное светило.