Не е нужно да съм луд. Важно е, че полудявам,
ставам буре със барут. Като пламък съм сред плява.
А студа превръщам в зной, щом до мене те усетя.
Приседни до мен и брой как забързва се сърцето.
Уж се пиша кавалер. А забравям за цветята.
Нямам шпиц и смокинг чер. А обноските замятам.
Луд ли съм? Или не съм? Вече май и аз не зная.
С теб сме в несънуван сън – хем сме в Ада, хем сме в Рая.
Някак си във този свят – покрай тебе полудявам.
Шут не съм. Не съм богат. Пък и ти не си такава.
Но сме луди от любов. Тази моя диагноза
да запазя съм готов в делника ми сериозен.
(перевод с болгарского Стафидова В.М)
Диагноз
Мне не надо глупым быть, я и так полубезумный
Вспыхну - долго не остыть, словно порох едкий, шумный.
Зиму в лето превращу акт сей нынче получился
Потому что я грущу, пульс мой очень участился.
Называюсь кавалер, а явился без букета
И без фрака. Инженер в старом дедовском жакете.
Глуп ли я - или не глуп? Ничего не понимаю
Сон ли это? Киноклуб? Двери Ада или Рая.
Как-то так устроен мир – он подвержен оглупленью
Я не шут и не богат, не хулю и не злословлю
Ты такая же как я и диагноз к удивленью
Наш с тобой безумный плен называется любовью.