И туй лято, мила, не ще мога пак
да ти обещая небе, морски злак.
В кварталната кръчма - под звездната шир
ела да приседнем с вечерния мир.
Там в чаша не скъпо менте-питие
да скрием тъгата в това битие,
където търговци с всеядни гърла
за левче купуват мечти и крила.
А после - заспи ли кресливият ден,
вземи ме! - да падна в любимия плен
на твоите близки до болка очи,
накарали не един мъж да мълчи.
Събудили зрака на лунната свещ,
в несвяст ще се любим в панелната пещ.
И вместо с плаж, яхта и лунна следа
богати ще бъдем с балкон свобода.
И, както морякът, изгубил компас,
виновен пред теб ще застана без глас,
греха да изкупя - и твойте гърди
в нощта да окича със южни звезди.