Не трънче си под кожата ми ти,
а мълния, влетяла в мойта стая.
От тебе днеска всичко в мен пламти.
А аз мълча… И с огъня играя.
Каква игра, а… Виж ме, как горя
и треска пироманска как тресе ме…
Сърцето ми се пръска – на заря.
Аз в теб се пръскам… Дявол да ни вземе…
(перевод с болгарского Стафидова В.М)
Ты молния
Ты не шипом вошла под кожу мне
А молнией по комнате сверкая
Сегодня всё твоё горит в огне
А я молчу… И с пламенем играю.
Нет не игра ты видишь я горю
И как салют трещу и растекаюсь
В тебя сойду, в вечернюю зарю
И так и быть и с Адом пободаюсь.