Днес есенният дъжд по теб вали –
сто капки по косите ти се стичат.
А после – като мънички стрели –
нахалници – се впиват и надничат
през роклята ти, дето си личи
онази моя – първата целувка.
Засрамени, те мигат със очи,
докато се оттичат със преструвка,
на вадички. И после се топят
на огъня на жаркото ти тяло.
Вали дъждът. Така вали дъждът.
И всичко живо в тебе се е взряло.
А ти вървиш, отметнала глава –
жена, която мами дъждовете.
Дъждовно е навярно и това,
което е в очите на мъжете.
И аз така дъждовно, но без дъжд,
излях веднъж душата си по тебе.
И днеска пак съм оня влюбен мъж,
валящ те от любовния си хребет.
(перевод с болгарского Стафидова В.М)
Повелительница дождя
Осенний дождь на улице штормит
По косам твоим капельки стекают
Потом Амур нас стрелами пронзит
Нахальными, но все их ожидают.
Ты в платьице оно тебе к лицу
Как и тогда, при первом поцелуе
И стыдно мне совсем ещё юнцу
Смотреть как быстро убегают струи.
Мне глаз от них никак не отвести
Они текут по мраморному телу
Идут дожди. Ну да, идут дожди!
Но как же ты любовь моя созрела.
А ты идёшь с распущенной косой
Царица над вселенскими дождями
И дождевой закон неверен твой
Раз он мужскими выписан слезами.
И ушуя по-дождевому без дождя
Тебе излил свою святую душу
В тебя влюблён и много лет спустя
Я ничего любовью не нарушу.