„СОНЕТ”
Модест Людвигович Гофман (1887-1959 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СОНЕТ
Там вечното вовек лежи във всеки камък.
В колони мраморни застива красота.
Там пантеон е. Радости и простота
в съдружие с премъдрост свята са отдавна.
Тук бедна е земята – жалки са места.
Селата стенат жално, плаче песен клета
сред роден край и няма участ по-проклета,
Русия. Тук прокълната е радостта.
Там – всичко е огромно... Тук – простор и горест.
Там свят е съвършен, там Хелиос жужи.
Печал и жалби тук редят премала морна.
Тук – мъка е огромна... Божи рай лежи
зарит. Предвестия за радост се оформят,
но който е в тъга потънал, ще тъжи.
Ударения
СОНЕТ
Там ве́чното вове́к лежи́ във все́ки ка́мък.
В коло́ни мра́морни засти́ва красота́.
Там пантео́н е. Ра́дости и простота́
в съдру́жие с премъ́дрост свя́та са отда́вна.
Тук бе́дна е земя́та – жа́лки са места́.
Села́та сте́нат жа́лно, пла́че пе́сен кле́та
сред ро́ден кра́й и ня́ма у́част по́-прокле́та,
Руси́я. Ту́к прокъ́лната е радостта́.
Там – вси́чко е огро́мно... Ту́к – просто́р и го́рест.
Там свя́т е съвърше́н, там Хе́лиос жужи́.
Печа́л и жа́лби тук редя́т према́ла мо́рна.
Тук – мъ́ка е огро́мна... Бо́жи ра́й лежи́
зари́т. Предве́стия за ра́дост се офо́рмят,
но ко́йто е в тъга́ потъ́нал, ште тъжи́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Модест Гофман
СОНЕТ
Э. В. Дилю
Там вечное навек застыло в каждом камне.
В колоннах мраморных застыла Красота.
Там создан Пантеон. Там радость, простота
С святой Премудростью в содружестве издавне.
Здесь бедная земля – убога и проста.
Здесь – стоны деревень, и песни нет печальней,
Чем песнь родных равнин, и доли безотрадней,
Твоей, Россия, нет. Здесь радость проклята.
Там – все великое… А здесь – простор и стоны…
Там – совершенное, там Гелиос горит.
Тоски и жалобы здесь грустная истома.
Здесь – грусть великая… Здесь Божий клад зарыт.
Предвестьем радости здесь зеленеют склоны:
В ком так глубока грусть – найдет, о чем грустить.
---------------
Руският поет, литературовед и филолог Модест Гофман (Модест Людвигович Гофман) е роден на 29 юни/11 юли 1887 г. в Петербург. Завършва академията на Първия кадетски корпус в Петербург (1905 г.), учи в историко-филологическия факултет на Петербургския университет (1905-1010 г.). Работи в Пушкинския дом и в Руската академия на науките. През 1922 г. емигрира във Франция, преподава в руски и френски учебни заведения, чете лекции в парижкия университет Сорбоната. Съставител и редактор е на антологията „Книга о рус. поэтах последнего десятилетия” (1909 г.). Автор е на стихосбирките „Кольцо. Тихие песни скорби” (1907 г.) и „Гимны и оды” (1910 г.), на книгите с литературознание и литературна критика „Книгу о русских поэтах последнего десятилетия” (1907 г.), „Поэзия Боратынского” (1915 г.), „Пушкин. Первая глава науки о Пушкине” (1922 г.), „К вопросу о преподавании теории словесности и истории русской литературы” (1927 г.), „Пушкин. Психология творчества” (1928 г.), „История русской литературы от ее возникновения до наших дней” (1928 г.), „Русская литература в эмиграции” (1957 г.) и др. Умира на 6 март 1959 г. в Париж.