„БЕЗУМНЫЙ ВАЛЬС”
Наталья Петровна Кугушева (1899-1964 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
БЕЗУМЕН ВАЛС
Кой чакал е развой на тази партитура
под диригентска палка на безумния маестро?
Лети светът. Бучат в турнета туби,
зашеметява „па”-та гръмкият оркестър.
Непоносими валсове парчета
издигат в грохотна изпепелена лента,
лети светът. Звезди избухват редом,
лети под диви писъци на инструменти.
Кой чакал е развой на тази партитура
и кой ли преработи валс безумен в ноти?
Лети светът. Необуздани туби,
но най-неистови – железните фаготи.
Ударения
БЕЗУМЕН ВАЛС
Кой ча́кал е разво́й на та́зи партиту́ра
под дириге́нтска па́лка на безу́мния мае́стро?
Лети́ светъ́т. Буча́т в турне́та ту́би,
зашеметя́ва „па́”-та гръ́мкият орке́стър.
Непоноси́ми ва́лсове парче́та
изди́гат в гро́хотна изпепеле́на ле́нта,
лети́ светъ́т. Звезди́ избу́хват ре́дом,
лети́ под ди́ви пи́съци на инструме́нти.
Кой ча́кал е разво́й на та́зи партиту́ра
и ко́й ли прерабо́ти ва́лс безу́мен в но́ти?
Лети́ светъ́т. Необузда́ни ту́би,
но на́й-неи́стови – желе́зните фаго́ти.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Наталья Кугушева
БЕЗУМНЫЙ ВАЛЬС
Кому предугадать развитье партитуры
Под дирижерской палочкой безумного маэстро?
Несется мир. Всё бешенее туры
И па сбиваются, оглушены оркестром.
И только клочья вальсов нестерпимых,
Дрожа, взвиваются испепеленной лентой,
А мир несется. Рвутся звезды мимо,
Неистовый летит под вскрики инструментов.
Кому предугадать развитье партитуры,
И кто переложил безумный вальс на ноты?
Несется мир. Неистовее туры,
Но всех неистовей железные фаготы.
---------------
Руската поетеса Наталия Кугушева (Наталья Петровна Кугушева) е родена на 24 септември 1899 г. в Москва. Първите си стихотворения пише в детските си години. Завършва гимназия (1917 г.), учи в Литературния институт на Брюсов (1921-1922 г.) и се включва в бурния литературен московски живот, като членува във Всерусийския съюз на поетите (1918 г.), група „Желтый дом” (1919 г.), сдружение „Зеленой мастерской” (1920 г.), „Литературный особняк” (1920 г.) и др. Няма издадена стихосбирка, подготвя две книги, които обаче не излизат. До 1930 г. публикува в издания само няколко стихотворения, а след това нито едно. Придружава мъжа си, който е репресиран и интерниран в Казахстан, живее в мизерия. До края на живота си продължава да пише стихове, които по чудо достигат до наши дни и са публикувани чак през 2011 г. Умира на 5 декември 1964 г. в гр. Кучино, Московска област.