„В ФОЙЕ”
Сергей Яковлевич Алымов (1892-1948 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВЪВ ФОАЙЕТО
Щом се влюбих, разцъфнахме люляк в декември...
Щом се влюбих, звездите събрах в колие...
На дивана да седнем... Край нас бродят сенки,
чужди сенки на хората в туй фоайе!
Непонятна в тълпата е нашата близост!
На еснафа е чужд старомоден екстаз.
Любовта ни за тях животинска е низост...
Да избягаме в нашия люляков час!
Твоят взор от стиха на Верлен по-човечен...
С раменете ти сякаш брезичка трепти...
От еснафския плен отлетели далече,
избледняват нахалните людски черти...
Любовта ни за другите хора не пита!
В любовта ни за зрители няма место!
Ароматни градини от смях са душите,
а диванът вулгарен е кралско шато...
Тривиален диван, сякаш люляков замък,
с цветове и любов само в нас и за нас.
Светлорусият миг само наш ще остане!
Няма чужди сред нашия люляков час!
Ударения
ВЪВ ФОАЙЕТО
Штом се влю́бих, разцъ́фнахме лю́ляк в деке́мври...
Штом се влю́бих, звезди́те събра́х в колие́...
На дива́на да се́днем... Край на́с бро́дят се́нки,
чу́жди се́нки на хо́рата в ту́й фоайе́!
Непоня́тна в тълпа́та е на́шата бли́зост!
На есна́фа е чу́жд старомо́ден екста́з.
Любовта́ ни за тя́х животи́нска е ни́зост...
Да избя́гаме в на́шия лю́ляков ча́с!
Тво́ят взо́р от стиха́ на Верле́н по-чове́чен...
С рамене́те ти ся́каш брези́чка трепти́...
От есна́фския пле́н отлете́ли дале́че,
избледня́ват наха́лните лю́дски черти́...
Любовта́ ни за дру́гите хо́ра не пи́та!
В любовта́ ни за зри́тели ня́ма место́!
Арома́тни гради́ни от смя́х са души́те,
а дива́нът вулга́рен е кра́лско шато́...
Тривиа́лен дива́н, ся́каш лю́ляков за́мък,
с цветове́ и любо́в са́мо в на́с и за на́с.
Светлору́сият ми́г са́мо на́ш ште оста́не!
Ня́ма чу́жди сред на́шия лю́ляков ча́с!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сергей Алымов
В ФОЙЕ
Полюбив, в Декабре я загроздил сирени...
Полюбив, – я из звезд отчеканил колье... –
Сядем здесь на диван... Ходят люди, как тени,
Что нам тени людей и гримасы фойе?!
Ведь никто из толпы не поймет нашу близость!
Ведь мещанам далек пасторальный экстаз. –
Им знакома любовь, как животная низость...
Ах, забудем мещан в наш сиреневый час!
Твои взоры нежней ассонансов Верлена...
Твои плечи дрожат, как березок листва...
Улетев далеко из мещанского плена,
Мы людские черты замечаем, едва...
Есть моменты в любви, когда люди – помеха!
Есть минуты в любви, когда люди – ничто!
Наши души – сады ароматного смеха
И вульгарный диван – королевский „шато”...
Тривиальный диван, словно замок в сирени,
Где цветы и любовь только в нас и для нас. –
Не дадим никому белокурых мгновений!
Никого не введем в наш сиреневый час!..
1920 г.
---------------
Руският поет и преводач Сергей Алимов (Сергей Яковлевич Алымов) е роден на 24 март/5 април 1892 г. в с. Славгород, Харковска губерния. През 1911 г. за революционната си дейност е интерниран в Сибир, откъдето емигрира за Австралия, а от 1917 г. в Китай. Първите си стихове публикува в австралийски вестници, след което активно сътрудничи на харбинския печат. Литературно направление футуризъм. Публикува в издания като „Шанхайская газета”, „Рупор”, „Вестник Маньчжурии”, „Копейка” и др. Превежда старинна японска поезия. През 1926 г. се връща в Русия, но в началото на 30-те години е изпратен в трудово-изправителен лагер в Беломорско-Балтийския канал. След освобождаването му става известен с текстовете си към много популярни песни като „Вася-Василёк”, „Хороши весной в саду цветочки”, „Краснофлотский марш”, „По долинам и по взгорьям” и др. Автор е на стихосбирките „Киоск нежности” (1920 г.), „Оклик мира” (1921 г.), „Арфа без молний” (1922 г.), „Канал имени Сталина” (1934 г.), „Песни” (1939 г.), „Всё для победы! Стихи и песни” (1942 г.), „Этих дней не смолкнет слава” (1946 г.), „Песни” (1948 г.), „Стихи и песни” (1949 г.) и др. Умира след пътно произшествие на 29 април 1948 г. в Москва.