Ти си в мене. Завинаги в мене –
все оная фатална жена,
за която днес вятърът стене,
а и буря фуча не една.
Сякаш бавно взривяваш пак мрака
и разпалваш пак огън в нощта.
Тишината за теб се разплака.
А пък аз ослепях за света.
Ти си в мене. Завинаги в мене.
И си моето юнско море,
дето всъщност уж бе до колене,
но не може у мен да умре –
да напусна вълните му страстни
и да тръгна пак сам по брега.
Все ме теглят водите обратно.
И потъвам в море от тъга.
Ще се върна. Знай. Винаги твой съм.
И ще плувам във твоя пожар.
И ще помня, че бил съм на косъм
да остана без теб – сам и стар.
(перевод с болгарского Стафидова В.М)
Июньское море
Поселилась. В сердце поселилась
Роковая женщина моя
О тебе сегодня буря злилась
Ветер дул нещадно вопия.
Постепенно губишь бездны мрака
А горишь то только и всего
Тишина готовиться заплакать
Я ослеп от света твоего.
Поселилась. В сердце поселилась
И в мои июньские моря
На колени с трепетом садилась
Как скажи ещё не умер я.
Припущусь за страстною волною
И ударю прямо в бережки
Только тянет море за собою
Утону наверно от тоски.
И вернусь уже не белобрысым
Верь, мне так приятен твой пожар
Помнишь я когда-то был нелысым
Без тебя я просто супер стар.