Какво, че пристан ти била си някога
на някой сал за кратко разтоварване –
след бурно надпреварване със вятъра,
след битка със ята от черни гарвани?
За мен си днеска моето пристанище.
В бедрата ти утихва даже вятърът,
когато, босонога, ми пристанеш ти.
И аз не помня пътя за обратното.
Обичам вълнолома ти! По тъмното –
две думи да ми шепне със рапаните.
Платното ми прогни така, разпънато,
защото ти си моето пристанище.
(перевод с болгарского Стафидова В.М)
Пристань
Была для многих ты наверно гаванью
И здесь мой плот товары разгружал
Но в результате после бурных плаваний
Его остатки ворон исклевал.
Сегодня ты уже моё пристанище
Где между бёдер ветер стихнуть рад
Когда ты босоногая дурманяще
Прильнёшь ко мне и нет пути назад.
Люблю тебя с твоими волноломами
Моллюски пару дум мне прокричат
Мой плот разбит волнами вероломными
И потому ты мой единственный причал